Тази вечер "Шоуто на Николаос Цитиридис" премина под знака на известните бащи и известните синове. Веднага след монолога – посветен на предстоящите празници Свети Валентин и Трифон Зарезан – и новините, в студиото влязоха европейският шампион Едмонд Назарян и баща му – легендарният олимпийски медалист от Сидни 2000 г. Армен Назарян.
Едмонд показа прясно завоювания медал и разказа за емоциите от победата. След това гостите говориха за подготовката на Еди, за бъдещите му стъпки и мечтата му да стане по-успешен борец от баща си.
Гости бяха братята Чучкови – продуцентът и актьор Борислав и по-големия му брат, режисьорът Виктор. Водещият припомни, че и двамата са на екран от много малки – на Борислав бяха излъчени кадри от участието му на фестивала „Златната монета“ в Болоня през 1984 г., когато той изпълнява култовата детска песента „Дъга“, написана от баща му.
Виктор пък си спомни за ролята си във филма си „Йо-хо-хо“ от 1981 г. Разговорът продължи с темата за филма „18 % сиво“ – последния проект на творческия тандем, като двамата разкриха динамиката на отношенията си продуцент и режисьор и като братя. Те подариха на Николаос Цитиридис истинска кино клапа, за да може да си позволява „втори дубли“, когато нещата не вървят.
Водещият Деян Славчев-Део, който е откритие на Виктор Чучков, се включи, за да поздрави двамата гости и да разкаже забавна история от първите им съвместни пътувания за снимките на предаването „Джубокс“. След това водещият покани в студиото бащата на братя Чучкови - великият пианист и композитор Виктор Чучков-баща, за когото Енио Мориконе казва: „Музиката извира от неговите клетки“.
Той разказа забавни истории от богатата си кариера, сред които и това, че е танцувал танго с първата жена космонавт Валентина Терешкова. За първи път в шоуто зазвуча класическа музика – в чест на предстоящия ден на любовта маестро Чучков изсвири фрагмент от „Любовни мечти“ на Ференц Лист.
Маестро Чучков разказа по какъв начин Адолф Хитлер е бил замесен в първия му самостоятелен концерт като студент в Рим и пожела за синовете си да няма завист в кино индустрията, а егоизмът да е по-малко, за да може да се развива българското кино.
