Той може да бъде наричан едновременно гражданин на света, артист от нов тип и музикант без граници. Но и тази нетирадична триада от хвалебствени клишета би звучала оскъдно за артиста, чиято лична философия препуска с бясна скорост през най-доброто от най-доброто в... човешката история.
Една личност. Два корена. Три вида спорт. Пет инструмента. Шест езика. Множество концерти, награди, сътрудничества... Сергей Малов е много повече от статистика в цифри. Той е като музиката, която изпълнява – „едно голямо развитие, един жив организъм“, приел за свое основно задължение да бъде верен и на миналото, но и радикално съвременен.
„Би било твърде скучно да прескачаш само от победа на победа. Ако винаги успяваш, значи правиш нещо грешно. Убеден съм в това.Тогава просто не си поставяш достатъчно трудни цели. Затова колкото повече провали, толкова по-добре!“, казва той. Жаден за диалог между епохи, стилове и звуци. Човек на процеса. Самоироничен. Сравнява цигулката с чук, който „понякога оставя следа в душата на слушателя“.
Зад думите му се крият пластове култура и дисциплина. Наричат го ренесансов човек със съвременна съвест – защото вярва, че звукът може да бъде форма на човечност. А той, отново иронично, нарича себе си „уличен музикант“, въпреки че е „хубаво, когато има малко тишина и хората се съгласяват да слушат – нещо, което трудно може да се случи на улицата“...
Сергей Малов, в разговор с Даниел Димитров, броени часове преди концерта му със Софийската филхармония в зала „България“ – за музиката от детството и за музиката като дом, за принадлежността му към предишна епоха, за провалите и способността да бъдеш верен на миналото, но и радикално съвременен, за езиците, спорта и маратоните, и защо е свирил като уличен музикант.
Какъв е звукът на музиката от Вашето детство?
- О, интересно започваме... Не знам… Това са по-скоро звуците от пиано, нещо доста модерно като звучене. Баща ми е пианист, а майка ми беше цигуларка. Баща ми обичаше да свири рано сутрин. Винаги се събуждах от това как упражнява част от репертоара си.
Той свиреше много модерна музика – напълно съвременна, с имена, които нищо няма да Ви говорят. Но после, когато пораснах малко, май се запалих по руската рок музика. Например, групата „ДДТ“ – те сега трябваше да напуснат Русия, защото са абсолютно против войната („ДДТ“ или DDT е рок група, основана в град Уфа, Русия, през 1980 г., през по-голямата част от съществуването си групата е в Санкт Петербург – бел. а.). Ето такива неща ми идват сега, като говорим за звуците на детството...
Свирите на цигулка, барокова цигулка, виола, виолончело да спала, клавикорд – различни гласове, различни епохи. Коя от тези епохи е най-близо до това, което бихте нарекъл Вашият истински глас? Едно музикално издание пише за Вас, че сте като „сякаш излязъл от 18-и век“...
- Да, наричали са ме и ренесансов човек. В онова време свиренето на няколко инструмента и заниманията с по-широк спектър от неща е било съвсем обичайно. Всеки музикант е трябвало да разбира поне малко от композиция и импровизация. Днес това не се изисква, а всъщност именно то е нужно. Защото не можеш да станеш истински музикант, ако развиваш единствено физическата част – мускулите, без да възпитаваш и душата си чрез музиката.
Затова нямам никакви предпочитания. Обичам бароковата музика толкова, колкото и класическата, романтичната, модерната и напълно съвременната. Дори и преди това – цигулката е на не повече от 500 години. А какво е било преди нея, не съм сигурен... Но съм очарован от григорианските песнопения. Не съм имал много възможности да ги изпълнявам.
За мен музиката е едно голямо развитие, един жив организъм. Чудесно е да гледаш назад, към миналото, за да виждаш какви изключителни творби са създадени. Струва си да се връщаме към тях и да ги свирим и днес.
Преминавате с лекота от Бах до Паганини, от барока до съвременността. Какво ви дава усещане за дом в музиката – стилът, епохата или свободата между тях?
- Дори съчетанието на две ноти може да ти покаже посока и усещане как трябва да бъдат изсвирени. Стилът също е просто инструмент, чрез който съживяваме музиката. Следователно, няма такова нещо като свирене със стил, освен ако то не помага за съживяването, за придаването на смисъл и насока на музиката.
Но съществува ли изобщо нещо като дом в музиката?
- Мисля, че самата музика е домът.
Как се променя музикантът, когато смени инструмента? Променя се звукът, и това се чува, но променя ли се мисленето, тялото, дишането...
- Просто трябва да наблюдаваш. Понякога инструментът диктува. Но инструментът е като всеки друг инструмент – като чука, например. Избираш и преценяваш тежестта му, държиш го така, че да можеш да забиеш пирона в дървото. Точно така виждам и моите инструменти. Има ясна цел, има набор от неща, при които инструментът ти помага да постигнеш нещо.
Само че пиронът остава в стената, а музиката е нещо много нетрайно, променливо и неуловимо. Но понякога оставя следа в душата на слушателя...
Може ли музиката да се мисли с тялото, а не с ума?
- Само с тялото, без ума?... Не, не е възможно, а и няма нужда (Усмихва се – бел. а.).
Може ли един музикант да бъде едновременно верен на миналото и радикално съвременен?
- О, абсолютно. Според мен това е неговото основно задължение.
„Не можеш да научиш нищо, без да се провалиш поне веднъж“, казвате Вие. Колко провала са допустими?
- Колкото е нужно (Усмихва се – бел. а.). Не знам... Кажете ми доколко трябва да се изповядам (Пак се усмихва – бел. а.).
Би било твърде скучно да прескачаш само от победа на победа. Ако винаги успяваш, значи правиш нещо грешно. Убеден съм в това.Тогава просто не си поставяш достатъчно трудни цели, не съумяваш да се предизвикаш по най-добрия за теб начин. Затова колкото повече провали, толкова по-добре! Ако имаш голяма цел! А и някой беше казал, че дори най-великите се провалят, но на своето си ниво.
Признавам си, за мен е изненада, че познавате толкова добре българската музика – знаете за Панчо Владигеров, харесвате народната ни музика и свирите „Дунавско хоро“ от Петър Христосков. Запознахте ли се с Дунавското хоро и като танц?
- Да, точно тук, на площада, който е до филхармонията, видях с очите си как се играе това хоро (Има предвид пространството пред Народния театър – бел. а.). Прекрасно е! Поразително е как тази култура – и музиката, и танцът – проникват в кръвта на хората, които растат с тях и ги живеят всеки ден. Това е чудесно. Аз съм голям почитател именно на българската народна музика и танци, те са толкова… А и всяка по-бърза пиеса е танц.
Говорим си на английски, но Вие владеете още пет езика – руски, немски, френски, испански, унгарски. Отворен ли сте към изучаването на още езици?
- Напълно съм отворен. Зависи от времето, разбира се. Но трябва да призная, че когато бях по-млад, някак имах много по-малко страх от грешки. Само след няколко месеца си мислех, че вече мога да общувам на даден език. Грешките просто не ми правеха впечатление.
С възрастта обаче се променя дълбочината, с която искаш да общуваш – или поне желанието за това. Всеки нов език е нов свят, но въпросът е колко дълбоко можеш да навлезеш в него. Така че по-скоро бих искал да задълбая в езиците, които вече знам. Наскоро бях в Италия за няколко концерта и говорих малко на италиански, макар че не го броя за език, който владея.
Бойни изкуства, екстремни спортове и езда. Свирите Сибелиус, докато яздите кон, и Паганини – върху борд в езеро. Това ли е най-доброто съчетание на спорт и музика?
- О, не, определено не. Карането на падълборд е забавно, но не е истински спорт. А относно ездата – това беше просто шега. Изобщо не съм човек на конете. Но съм страстен бегач.
Наскоро пробягах Берлинския маратон и сега очаквам Виенския през април. Това е нещо много по-достъпно, по-жизнено, по-близко до нашата природа и до предците ни...
Маратонът в София беше пред няколко седмици...
- О, наистина? Прекрасно.
Какво друго Ви вълнува извън музиката?
- Извън музиката – преподаването, но то също е част от музиката. Спортът и бягането сега са много важни за мен, освен семейството. Имам две прекрасни деца и когато съм у дома, се старая да съм с тях.
Те интересуват ли се от музика?
- Да, разбира се. Дъщеря ми е на шест години – доста артистична е и, разбира се, свири на цигулка. Малкият ми син е още твърде малък, за да кажа нещо по-конкретно...
Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?
- (Смее се – бел. а.) Не знам, може би Spallenmann. Това е акроним – SM са моите инициали, а Spalla е виолончелото, на което свиря (Виолончело да спала – бел. а.). Spallenmann звучи малко като Spielmann – което означава „уличен музикант“ – и това е прекрасен образ, идеален за мен (Spielmann означава менестрел – средновековен странстващ музикант или поет, който изпълнява песни и стихотворения, обикновено на публични места – бел. а.).
Свирил ли сте някога на улицата?
- (Смее се – бел. а.) Да, свирил съм няколко пъти, но по-скоро заради идеята. Разбира се, хубаво е, когато има малко тишина и хората се съгласяват да слушат – нещо, което трудно може да се случи на улицата. Но все пак има нещо идеалистично в това. А и Spallenmann звучи добре. Всъщност, всичко това започна като шега за мен, че свиря на виолончело да спала.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Да, така е добре (Смеем се – бел. а.)
Сергей Малов е роден на 18 юни 1983 г. в Санкт Петербург, Русия. Майка му е родена през 1946 г. в Унгвар, Украйна (градът е принадлежал на Унгария няколко месеца преди това). Репертоарът му се простира от ранна барокова музика до Йохан Себастиан Бах, от класически и романтични концерти за цигулка до световни премиери на съвременна музика. Като цигулар печели награди на конкурса „Паганини“ в Генуа, Моцартовия конкурс в Залцбург, конкурса „Хайфец“ във Вилнюс и конкурса „Майкъл Хил“ в Оукланд. Виолата му носи отличия на конкурса ARD в Мюнхен и на конкурса в Токио.
На конкурса „Й.С.Бах“ в Лайпциг е награден с барокова цигулка. JumpstartJunior Foundation, Амстердам, му предоставя барокова цигулка на Джофредо Капа. Свирил е като солист с Akademie für Alte Musik Berlin, Венецианския бароков оркестър, Севилския бароков оркестър, Musica Viva – Москва, Camerata Salzburg и Baroque Orchestra Halle. Записите му Бах, Паганини и Изаи, наред с други, са издадени от Decca, EASonus, Hänssler Profil, Alba и Pan Classics, както и от Solo Musica. Записът на шестте виолончелови сюити на Бах е отличен с Opus Klassik (2021). Видеоклиповете с неговото виолончело да спала са гледани над един милион пъти в интернет. Професор е по цигулка в Университета за музика, Цюрих.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
