Събуждане. Съблазняване. Съединяване. Състрадание. Сън. Съзвездия... От които изгаряме. След като сме ги преживели. Примирайки...

„Съзвездия“ в Народния театър е представление, в което дъхът спира многократно – от искрен смях, от спонтанно връхлетяла те емпатия, от объркване, от болка, от ужас, от облекчение, от невъзможното лутане в света на Мериан и Роланд. Свят, който доказва, че няма никаква разлика между квантовата физика и пчеларството. Заради движението, безкрайността и безброя от експерименти, с които се опитваме да променим естествения ход на нещата. Защото основните закони на физиката нямат минало, нито настояще...

Той (Ненчо Костов) е млад мъж, който губи съпругата си след дълга борба с тежко заболяване. Неспособен да отработи травмата, поръчва експериментална технология, която му позволява да се среща с Нея в паралелна дигитална реалност. Тогава са появява Тя (Радина Думанян) – за да преживеят заедно животите си – не просто като на кинолента, а по един извънземен, нереален и фантасмагоричен начин, който само ще затвърди максимата, че всичко в живота се връща. Всичко се повтаря. Засмуква ни и ни отпраща в уж паралелни вселени, от които никога не можем да се завърнем.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Фотограф: Стефан Здравески
Снимка: Народен театър

В „Съзвездия“ повторението е основен драматургичен похват, който внася допълнителна стойност – заради силния текст на Ник Пейн, заради силната актьорска игра, режисьорската работа (на Елица Йовчева), добрия превод (на Матей Тодоров), и не на последно място – адекватната и допълваща визуална и музикална среда (на Петко Танчев и Георги Атанасов).

Когато си мислиш, че имаш цялото време на света. Но светът няма време за теб. Когато вярваш, че ще живееш вечно, ако успееш да докоснеш лакътя с език. Но вечността си прави други сметки, далеч не толкова забавни. Когато барбекю на дъжд и мокри наденички е възможност за романтика. Но любовта не е във въздуха и не може да контролира облаците. Когато един миг обръща целия ти живот. Но животът е и дявол, и Бог... Когато, въпреки всичко това, усещаш света като мед – една лъжичка и си в рая.

Фотограф: Стефан Здравески
Снимка: Народен театър

Всяка ситуация в живота ни е съзвездие. И винаги има падащи звезди – за някого това носи сълзи от щастие, а за другиго – само сълзи. Красивото е, че и в двата случая, винаги, има варианти. Напред. Щастливо. Въпреки неизвестността и невъобразимостта, с която посягаме към собствените си избори...

Ненчо Костов, когото публиката на най-голямата ни трупа познава от „Страх за опитомяване“, „Облог“, „Наблюдателите“ и „О, ти, която да си“, в „Съзвездия“ показва най-доброто от себе си като актьор. Като Роланд той се разгръща във всевъзможни състояния, комичен, драматичен, ироничен, романтичен, истеричен, завладяващ с присъствието си, дори хипнотизиращ. За достигането на това професионално постижение заслуга има и партньора му, чиято роля по дефолт е доста по-монотонна и реалистична, което я прави изключително трудна за изиграване. 

Авторът Ник Пейн е британски драматург и сценарист, известен с работата си „Уест енд“ и „Бродуей“, за киното и телевизията. На 31-годишна възраст дебютира на „Бродуей“ именно със „Съзвездия“ (Constellations, 2015), за която получава номинация за „Тони“ – за най-добра пиеса . За друга своя пиеса –  „Елегия“ (2016) получава номинацията за „Лорънс Оливие“. Завръща се на „Бродуей“ с A Sea/Life (2019) в Hudson Theatre. „Съзвездия“ излиза на българска сцена, за първи път през 2018 г. Режисьор е Йордан Славейков, а преводът е на Лина Цветанова и Васил А. Михайлов, който излиза на сцената, заедно с Невена Николова. Сценографията и костюмите са на Юлияна Войкова-Найман, музиката – на Калин Николов.