Бар, питиета, лежерно начало, приятна френска музика и лилави стени. Така, между сливовата и вдъхновението, споходило трима особняци, се изнизват близо час и половина, в които зрителят разбира, че усмивката не е слизала от лицето му.
„Ретросексуално“ е най-новото заглавие от афиша в Сатиричния театър с Веселин Цанев, Ивайло Калоянчев и Стефани Ивайло. В спектакъла техните герои преживяват метаморфозите на възрастта през желанието за любов, страст и невъзможността да ги изживеят истински.
Това е комедия в най-чист вид, чиито теми минават през всички общочовешки ценности. А резултатът винаги е добър, когато осмиването е с интелигентна ирония, основана на контрастите. Джо е слаб, Джон е дебел, а тя е Изабел – луда или прекалено артистична, не е ясно. Тя е ябълков цвят, той е ошав, тя е изящна скулптура, а той – карикатура...
Ретросексуално е, когато разбираш, че годините имат значение, размерът – също, както и парите, и известността, и всичко, което може да разглези една окована в собствените си вериги душичка. Защото, всъщност, да не се лъже е трудно – особено, ако изборът е между нищо и нищо.
Ако няма на кого да късаш нервите, направо ще ти се скъсат нервите, казва Джо на своя приятел по маса. А когато двамата „папардаци“ спорят който е по-привлекателен за жените, се стига до умопомрачителния съвет „Не гледай бръчките, виж очите, очите бръчки нямат“. В тъжно-смешен порядък минават дните на „дъртия пандизчия“, на този „глиган, произлязъл от маймуна“, който копнее за... Изабел.
Сако, вратовръзка, шапка и приятел остават в края на един живот, който ти предлага не просташко менте за простаци, а истински неща...
„Ретросексуалното е привилегия, която всеки може да си позволи в един все по объркано сексуален свят – ако само успее да си го нарисува в главата“, казва авторът и режисьор на пиесата Георги Михалков. Това е един несекващ купон, в който смешното е ужасно смешно, тъжното – поносимо смешно, а страшното – просто смешно, допълва той.
