Учени от университета Браун установиха, че прилепите използват сложни карти за навигация в паметта си, които им позволяват да се придвижват и да се сдобият с плячка.
Когато проследяваме полета на тези бозайници, той сякаш е хаотичен и не се подчинява на някаква цел. Екипът на Джонатан Барки обаче установи, че движенията на прилепите съвсем не са произволни.
Те следват определени маршрути, които много добре запаметяват. Действията на тези животни можем да оприличим на нашите, когато си избираме най-краткия път, по който да минем, отивайки на работа.
На американските учени им направило впечатление, че прилепите, въпреки че използват ултразвук, за да се ориентират, все пак твърде уверено се движат в дадени направления. Което им подсказало, че те не разчитат единствено на ехолокацията, а и на известен опит от предишни дестинации.
За да докажат, че летящите мишки от вида Eptesicus fuscus използват при придвижването си и предишни познания, изследователите сложили препятствия от висящи вериги по стените на лабораторията и инсталирали микрофони, за да запишат сигналите им.
По време на експеримента екипът пускал прилепите от различни изходни точки, но след три дни всеки от тях вече си бил изградил предпочитан маршрут. След един месец бил повторен експериментът и животните безпогрешно следвали същата дестинация по памет.
Учените стигнали до извода, че при придвижването си прилепите използват два вида информация - тази която получават в реално време чрез ехолокацията и "навигационните карти", запечатани в паметта им.
