Смеещи се плъхове и кучета звучат повече като герои от анимации на „Дисни“ отколкото на истински животни, но ново проучване установи, че 65 животински вида имат свои смехове и се смеят, когато са щастливи.
Учените от УКЛА установили, че сред тези животни са също тюлените, кучетата и плъховете. Те издават звуци, подобни на човешкия смях и дават добри насоки защо въобще еволюционно сме се научили да се смеем.
Вместо всяко животно да се проверява по отделно, учените от УКЛА проверили данните от стотици вече проведени проучвания над животни. Те търсели т.нар. „вокални сигнали за игра“ – звуци, които индикират отсъствието на агресия по време на игра.
Тези звуци имат различна тоналност, дължина и сила за всеки животински вид.
Смехът на шимпанзетата, например, прилича на човешкия и е лесно разпознаваем.
Звукът на смеещи се плъхове обаче не може да бъде доловен без специфична аудио апаратура, защото е ултразвуков. Как установили това? Учените гъделичкали плъховете и записали техните звуци. След преглед на апаратурата станало ясно, че плъхският смях е с честота 50 килохерца – абсолютно неуловим от човешкото ухо.
Учените отдавна спекулират, че човешкият смях е възникнал като важна социална функция. „Когато се смеем, ние предоставяме информация на околните и ги подканваме да се присъединят към нас. Подобно вокално държание съществува и при животните“, казва водещият изследването Саша Уинклер, студент по антропология.
Шимпанзетата са близки до човешкия вид, но други животински видове като кравите, лисиците и папагалите са възникнали десетки милиони години преди хората. Те също притежават умението да се смеят.