Модерна сага с главоломни обрати и перипетии, през които преминават подчинените на 94-годишния склерозирал собственик на едноименния хотел „Козидор” – звучи като реклама на един от любимите ни руски комедийни сериали с хотелска тематика.
Става въпрос обаче за първия роман на Николай Русев – хотелиер с 25-годишен опит в тази сфера и любител на риболова, който написва „Козидор” по време на едно от своите пътувания, свързани с неговото хоби – случайно или не, именно в Русия.
„Бях на риболов в Южна Русия и понеже съм от по-приказливите явно надувах главите на всички около мен и за да ме накарат да млъкна, ми казаха: „Хайде, хайде, стига си разказвал, вземи напиши една книга и другия път ще ни я подариш” и всъщност „Козидор” се роди като един подарък за приятели риболовци. Понеже те бяха руснаци, книгата беше на руски и така започна всичко”, разказа писателят.
След време обаче Русев решава да издаде официално ироничното четиво, което го превръща в първия български автор, който пише първата си книга на чужд език и след това се налага да я преведе сам.
„Не искам да си спомням, защото това беше огромно усилие. Да превеждаш себе си не е лесна работа, доста е отговорно и като цяло преводът е доста сложно начинание. Тези, които си мислят, че е като преобразуване на едно нещо в друга форма, дълбоко се лъжат, нещата са изключително сериозни и имах нужда от професионална помощ”, обясни авторът.
Такава му оказва баща му – поетът и сатирик Райчо Русев - Райсън, който влиза в ролята на редактор на автора още от неговото детство.
„Баща ми постоянно тракаше на една пишеща машина, аз изобщо не знаех какво прави и ми беше изключително странно защо не ми дава да я пипам. Като всяко дете дебнех всеки удобен момент, за да направя нещо с нея. Тогава той се занимаваше с преводи и ме попита: „Искаш ли да напишеш една приказка?”, а аз казах: „Да, веднага, давай”, кръстих я „Момчето с широките гащи”. Аз диктувах, той пишеше и в последствие той подвърза цялата история в една кожена корица, досущ да заприлича на книга”, спомня си Русев.
„Козидор” се появява на литературния пазар в средата на 2020 г., а успехът му носи на автора номинация за награда за нова българска художествена проза. Само няколко месеца по-късно инцидент довежда до бързото написване на втория роман на Николай Русев „Сотир Пазвански”.
„Една съботна октомврийска сутрин излязох да изхвърлям боклука, по молба на моята съпруга и на стъпалото пред входа си счупих крака и това ми даде времето да творя. При други обстоятелства едва ли толкова бързо щяха да се случат нещата, най-вероятно този роман щеше да се появи, но след 3-5 години”, добави писателят.
След „Козидор” и „Сотир Пазвански” предстои излизането и на третата книга на автора – сборник с къси разкази.
„Винаги са ме изкушавали късите разкази и като хотелиер съм свикнал винаги да получавам бърза обратна връзка, а писането на роман не предполага такава, допълни той.
