„Нелюбов”, филмът на Андрей Звягинцев, вече е в България. Казват, че във филмографията на този руски режисьор не присъстват компромиси и това си личи от първата до последната минута на лентата, представена премиерно на „София филм фест 2018”, а преди това – и в конкурсната програма на фестивала в Кан (2017).
Това е филм за осъзнаването, за другото лице на любовта и за това докъде можем да стигнем, когато неприязън е единственото чувство, което изпитваме – когато сме родители, когато искаме семейство и когато си мислим, че сме незаменими.
В едно от хвалебствените ревюта по адрес на „Нелюбов” („Нелюбовь/Loveless”) пише следното: „Тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”. Безпощадно и безскрупулно, режисьорът съсича имиджа на една нация, която в представите на мнозина върви с прилагателното велика, а в самозаблудата и самозабравата си стига до псевдокултурни определения и издигане в култ на абсурдни символи, лица и събития.
В „Нелюбов” действието се развива в Русия, представена от медиите като „страната на Пушкин и Путин“. В тази страна се случва жестокия развод на Женя и Борис (главните роли изпълняват Мариана Спивак и Алексей Розин). Всеки от тях има свой нов живот и е нетърпелив да започне на чисто, дори това да означава изоставяне на 12-годишния им син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва…
Следва семейна драма, която Андрей Звягинцев обръща в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов в страната на Пушкин се сблъсква с отчайваща бюрокрация, корупция и разложение в страната, управлявана от Путин.
В „Нелюбов” има и един светъл, много силен лъч, и той се нарича гражданско общество. Темата е прокарана като тънка червена линия с човешка убедителност и безкористност. За съжаление, чисто сюжетно това се оказва недостатъчно, но пък е доказателство за това, че и най-големите бунтари на системата виждат светлината в тунела.
За Андрей Звягинцев
Роден е в Новосибирск през 1964 г. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТВ сериала „Черната стая“. За игралния си дебют „Завръщане“ печели „Златен лъв” във Венеция и е обявен за европейско откритие за 2003 г. Следващият му филм „Изгнание“ получи награда за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан през 2007. През 2011 г., отново в Кан, третият му пълнометражен филм „Елена“ спечели Специалната награда на журито в програмата „Особен поглед”. Филмът му „Левиатан” беше отличен за сценария си в Кан 2014.
Колекцията на Звягинцев от престижни награди и номинации е уникална и впечатляваща – над 100 за 14 години.
