Мартеницата, с която днес се окичваме или завързваме около китките си с надеждата да ни донесе здраве и късмет, не е традиция само за нашата страна – в региона тя съществува под различни имена, пише в свой материал БТА.
В Република Северна Македония мартениците са наричани мартинки, в Румъния и Молдова ги наричат марцишор, а гърците ги знаят като мартис. През 2017 г. мартеницата е вписана в списъка на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО след съвместна номинация на България, Македония, Румъния и Молдова.
Тя обаче съвсем не е единственият популярен амулет за късмет на Балканите. Макар че в съседна Турция мартеницата не е позната, турците също имат амулет, който да им носи късмет – пазещото от зли очи Синьо око.
Баба Докия от Румъния
Празникът на „марцишор“ (мартеницата), празнуван на 1 март в Румъния, се възприема като победа на пролетта над зимата, на доброто над злото. Амулетът от червен и бял конец е символ на прераждането на природата и носи здраве, късмет и щастие.
В Румъния проследяват произхода на празника до времето на Римската империя, когато на 1 март се е отбелязвала Новата година и са почитали бог Марс, известен не само като бог на войната, но и като бог на природните сили, на пролетта и земеделието. Белият и червеният цвят символизират битката на живота и смъртта, и на здравето срещу болестите, като белият цвят е символ на мира, а червеният - на войната.
При археологически разкопки на територията на Румъния са открити амулети, подобни на мартеницата, датиращи отпреди около 8000 години. Те представляват малки речни камъчета, боядисани в бяло и червено, окачени на връв, за да се носят на врата.
Шнурът на мартеницата символизира т. нар. "въже на времето" - митологичен обект, който преплита дните на двата основни сезона - зимата и лятото. Според легендите шнурът на мартеницата е въже, дълго 365 или 366 дни, което е било изпредено от Баба Докия, докато се е качвала с овцете в планината.
Денят на Баба Докия се почита, за да има богата реколта, а животните в стопанствата да бъдат здрави и защитени от болести. С шнур с червен и бял конец се закичват първите овци, които идват в стадото, и първия плуг, който започва оранта. Домашните животни в Румъния също били закичвани с мартеници, за да бъдат предпазени от болести.
Момичетата и жените в Румъния получават мартеници и ги носят през целия месец като знак за идването на пролетта. В някои райони на Молдова, и най-вече в Буковина, жените даряват мартеница на мъжете. Обичаят е стар: първоначално жените връзвали бял и червен конец на неженените мъже, за да бъдат предпазени от премеждия, когато отиват на работа или на лов.
Съчетаването на червен и бял конец е традиция, която може да бъде видяна на сватби и при раждане на дете, а в областта Олтения такъв шнур се закачва на дрехите на починалите, като двата цвята символизират продължаването на живота след смъртта.
Дните между 1 и 9 март в Румъния са известни като „Дните на бабите“ – тогава пролетта се бори със зимата и я побеждава. През тези девет дни Баба Докия, която е отишла със стадото в планината, облечена с девет кожуха, сваля всеки ден по един.
Мартинката, която трябва да се крие
Изработването и подаряването на т.нар. мартинки, както са познати мартениците в Република Северна Македония, също е многовековна традиция, спазвана и днес. Тази традиция обхваща обичаи, които са съществували още от антични времена и бележи отбелязването на началото на пролетта.
Вярва се, че талисманът има магическо-защитно действие и трябва да ни пази и дава здраве, берекет и плодовитост, обяснява македонският фолклорист Димитър Узунски. Според експерта, който повече от половин век проучва традициите в областта Пиянец, „мартинката“ трябва да се носи само на лявата ръка, при това скрита, за да не я вижда никой. Ако е носена закичена, тя отново трябва да е под блузата, така че да не я гледат чужди очи.
Може също да се постави и на вратата, за да пази дома, казва Узунски.
Поверието повелява „мартинката“ да се носи, докато не се види първата лястовичка. Когато се види, мартинката се изважда скришом и се поставя под камък, а човек си намисля определено желание
Синьото око ни пази от уроки
Синьото око, или както то е наричано в Турция „Назар бонджуу“, е друг популярен амулет от района на Балканите, за който се вярва, че пази от уроки и лоши очи. Представлява най-често стъклено мънисто с концентрични кръгове в синьо и бяло и с черен център, наподобяващ зеница. Носенето му не е свързано с конкретна дата в календара.
Историята на този амулет води към датиращото три хилядолетия назад стъкларско изкуство на Близкия изток. В Анадола се пренася от майстори стъклари от района на Източното Средиземноморие. Този талисман е популярен и отвъд границите на Турция, включително сред гърците, които наричат амулета „мати“ или в превод „око“.
Мънистото може да се види във всякакви размери, окачено или изобразено на всевъзможни места. С него се закичват родилки и новородени, булки и младоженци. Среща се във всеки дом, виси в коли, камиони, трактори и др. Този символ на анадолската култура се е превърнал дори в емотикон, много популярен в социалните платформи сред млади и стари.
Синьото око е и най-продаваният сувенир в Турция.
