Всяка година на 1 март се закичваме с бяло-червени мартеници – за здраве и като символ на настъпването на пролетта.
Защо традиционните фигури на Баба Марта са Пижо и Пенда?
Една от легендите гласи, че те са били двама влюбени. Пижо бил хубав, с благ характер и изключително трудолюбив, за това бузите му винаги били червени. Пенда била най-красивата мома, с черна коса и снежно бяло лица, а любовната им история била толкова вдъхновяваща, че станала повод те да се превърнат в символи на мартеницата и да напомнят за силата на любовта.
Друга легенда гласи, че Пижо и Пенда същност са тракийски богове - бог Март и богинята Белона, които били закрилниците на тракийските войници.
Според други вярвания Пижо и Пенда всъщност са брат и сестра. Историята разказва, че семейството им дълго време нямало деца, а за да се сдобият с близнаците Пижо и Пенда се съгласили на 16-ия им рожден ден едно от децата да бъде отведено от зла магьосница. Когато моментът настъпил обаче те толкова се съпротивлявали, че накрая били превърнати във вишнево дърво, в чиито клони били преплетени червен и бял конец, които били Пижо и Пенда и по този начин останали заедно завинаги.
Изработването на мартеници е традиция, която от десетилетия спазват в етнографския музей "Етър" край Габрово. Още по-интересното е, че там се майсторят и мартеници от гайтани.
"Традицията повелява стопанката на къщата да приготви мартеници и да ги закичи на децата и членовете на семейството", обяснява Павлина Дамянова, уредник в музея.
Важно е за изработването на мартениците да се използват изцяло естествени материи като вълнени прежди.
Сабина Хунева – майстор гайтанджия, обяснява, че мартеницата от гайтан започва да се прави още от XIX век, когато навлизат машините. Мартеницата се поставя на лявата ръка, за да е по-близо до сърцето, уточнява тя.
Трябва да бъде на открито място – предпазва от зли сили, и затова трябва да се вижда, допълва Павлина Дамянова. Затова в мартеницата има червено – символ на кръвта и плодородието. Слага се около врата и китката, посочва тя.
По думите й мартеницата символизира мъжкото и женското начало, традицията повелява женската мартеница да е в червено, а мъжката – в бяло.
Важно е сами да си изработваме амулетите, защото влагаме енергията си в тях, казват специалистите от "Етъра".
Вълната е избрана, защото това е материалът, който улавя болестите. Неслучайно тя присъства и в сурвачките, обяснява и Анелия Милушева, докторант етнолог в СУ "Св. Климент Охридски".
Мартеницата е вписана е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.
Тя обяснява, че за направата на амулетите, освен бяло и червено, се използват и други цветове. В Родопите например се използва жълто, кафяво, зелено. Там мартениците са много цветни, отбелязва тя.
„Те символизират преплитането на мъжкото и женското начало, идването на пролетта и новия живот, силата на Слънцето“, обяснява етнологът.
„Образът на Пенда би могъл да дойде от древната богиня – майка, да се разгледа като етимология на Бенда или Бендида – тракийската богиня майка. Пижо са наричали малките момчета, които не са кръстени“, добавя Анелия Милушева.
Според нея мартеницата би могла да бъде и майката с нейния син, така отново имаме мъжкото и женското начало.
За да е истински амулет, мартеницата трябва да е изработена по традиционен начин – сътворена от обредно лице. В традиционната ни култура мартениците се правят от възрастните жени, които са обредно чисти.
Непревъртян конец не е мартеницата, важно е мартеницата да се завърти наляво, отбелязва етнологът. Задължително е Баба Марта да се посрещне с нещо червено, добавя тя.
Мартеницата може да се свали на следващия празник след 9 дена – Младенци, на Благовец или когато видим лястовица, щъркел или цъфнало дърво, съветва Анелия Милушева.
