В живота му има много събития, които могат да се нарекат чудеса. „За мен беше чудо, че въобще се озовах в Атон, а може да се каже, че там се родих за втори път“, разказва монах Авел.
На Възнесение, през 2012 г., той претърпява тежка катастрофа, от която се отървава без драскотина. „Паднахме с камион в пропаст от няколко метра... Богородица ни спаси. Да се надяваме, че е било за добро“, добавя с усмивка монахът, който, освен с вярата, се опитва да обединява хората и с таланта си на пианист.
През март зала 1 на НДК бе домакин на първия му концерт у нас – сред пъстро море от слушатели, от различни националности и възрасти. Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шостакович, Рахманинов и Чайковски звучат редом с популярни парчета от по-ново време, филмова музика и незабравими мелодии. С усещане за Ричард Клайдерман, но с една много по-голяма плътност. Заради особената атмосфера, дори заради расото и аскетичното осветление. Заради особения дух, с който е зареден този репертоар.
Двадесетгодишен заминава за Света гора, където остава общо седем години. Подстриган е за монах в манастира „Дохиар“ от архимандрит Григорий. В продължение на години е послушник в строителната бригада на обителта. Бърка хоросан и цимент, носи камъни и бетон. Участва в реставрацията на основната сграда и в създаването на постройки за помощното стопанство в гръцкото село Сухос. През 2018 година се връща в Русия, а от около три години активно се занимава с музика.
А тя, музиката, е във и със него през целия му съзнателен живот – в музикално училище, после – в държавната консерватория, в родния му Санкт Петербург. Първите пет години на Атон минават без ноти и свирене, но впоследствие там пристига пиано и той започва да свири по малко. В момента, пианото заема най-голямата част от неговото всекидневие – активни репетиции, записи и гастроли, които стават все повече и повече. През октомври и ноември монах Авел ще има нови три концерта у нас – в София, Варна и Бургас.
Тези, които са го чули, със сигурност, ще се върнат пак, за да почувстват отново със сърцето си резонанса, който идва от него и от душата му... А това е любов в най-чист вид. Любов към музиката и пианото, започнала в един друг живот, и продължена с ново начало. Начало, поощрено от допира с невидимата сила...
Монах Авел – за избора на музика и монашеското му име, за Атон и чудесата, които са му се случили там. И още: Би ли излязъл на сцената в костюм, а не с расо. Защо понякога хората, които не вярват в Бог, са много по-приятни от вярващите. Какво има смисъл за него извън вярата и музиката...
Монах Авел, на концерта в София около мен имаше хора с насълзени очи. Как си обяснявате този ефект върху зрителите? Това чудо ли е?
- Не за първи път се сблъсквам с подобна реакция на хората към моите изпълнения. Мисля, че за това има две обяснения. Едното е самата музика. Аз правя програма, която предизвиква много различни чувства и спомени у човека. Другото е, че аз се опитвам да свиря с цялото си сърце. Всичко, което е вътре в мен и в душата ми, резонира в сърцата на хората.
Изпълнявате предимно популярни мелодии. Поне така беше в зала 1 на НДК...
- Програмата ми има две направления – класическа музика и по-съвременна, неокласическа музика, включително и от филми.
Свиря класика, защото я обичам от дете. Аз съм класически пианист, а и хората по-лесно възприемат и разбират тази музика.
От друга страна, ако свиря само класическа музика, на много хора ще им е трудно да издържат цял концерт. Затова изборът ми на репертоар не е труден – свиря това, което ми харесва, и това, което е близко до хората.
Бихте ли излязъл на сцената в костюм, а не в расо?
- Не, не бих. Защото съм монах и нямам право да излизам на сцената и на публични места в костюм. Другият въпрос е защо да го правя... Имам чувството, че, ако хората ме харесват като пианист, няма значение дали ще изляза пред тях с расо или с яке...
Какво е посланието, което един монах иска да каже за музиката си – но не свирейки, а с думи?
- Това, което е казал и ни е учил Христос – хората да се обичат един друг.
Никога ли не говорите по време на концерт?
- Наскоро имах концерт в Москва. Там обявявах всяко парче. Но в чужбина вероятно не всеки знае английски, а аз не искам да ползвам преводач. Затова мисля, че най-добре е просто да свиря...
Как избрахте монашеското си име? Има ли връзка с известния монах Авел от 16-и век, който прави предсказания?
- Не, няма никаква връзка, а и монахът не избира сам името си. Когато бях подстриган за монах, името ми даде моят отец, царство му небесно. В името Авел няма никакъв добавен смисъл – Бог е искал така и така е станало.
Казвате, че понякога хората, които не вярват в Бог, може да са много по-приятни от вярващите. Какво имате предвид?
- Знаете ли, аз общувам с много и най-различни хора – и вярващи, и невярващи. Вярващите понякога живеят много строго и точно според правилата. Оградени и защитени от правилата, те забравят за основното – забравят за любовта...
Ще Ви дам един пример. Човек влиза за първи път в храма. Там го посреща зла старица, която започва да го хока и да му нарежда „Недей да ходиш там! Не прави това! Не прави онова! Защо си дошъл изобщо?“. Този човек никога повече няма да се върне. И, ето, тази възрастна жена, която ние трябва да обичаме, според Божията заповед, която, може би, не излиза от църквата, ще бъде виновна, че този човек никога повече няма да дойде при Бога.
Затова вярвам, че има хора, включително и в църквата, които с негативното си поведение, отчуждават хората – и от църквата, и от Бог.
Бил съм в Атон преди много години и за мен това е място с магична, тайнствена атмосфера? Какво е Атон за Вас?
- За мен, на първо място, това е градината на Богородица, това е нейната земя, под нейното покровителство. Света гора е наистина невероятно място – може би, единственото в света, където има специална концентрация на хора, събрани на една немного голяма площ – за да прекарат живота си в угода на Бога.
Смятам, че това е феномен в нашия съвременен свят. Например, в Русия има един манастир, в Дивеево, основан от нашия велик светец Серафим Саровски. Там също има много монаси, монахини, послушници... Не знам колко са днес, но до неотдавна бяха около 700. Това е най-големият манастир в Русия. Едно благословено място. Удивително средище, което също е без аналог.
Усетихте ли Божието чудо на Атон?
- За мен беше чудо, че въобще се озовах в Атон... В живота ми има много събития, които могат да се нарекат чудеса. Защото се случват от само себе си, без моето пряко участие. Тоест, аз може и да съм имал някакво желание, за което съм се помолил на Господ с надеждата, че ще направи нещата както намери за добре. И след известно време желанието ми се сбъдва. Това не е ли чудо?... Това е чудо...
На Атон също се случи чудо. Може да се каже, че там се родих за втори път, защото претърпяхме много тежка катастрофа, а аз нямах нито една драскотина. Паднахме с камион в пропаст от няколко метра... И нямаше никакви щети. Това беше чудо. Богородица ни спаси. Да се надяваме, че е било за добро (Усмихва се – бел. а.).
Помня този ден. Беше на Възнесение. Годината беше 2012-а.
(Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос според поверието се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден – бел. а.)
Познавате ли монасите в българския манастир?
- Не, не познавам никого в българския манастир „Зограф“. Бил съм там само един или два пъти.
Какво има смисъл за Вас извън вярата и музиката?
- Знаете ли, аз винаги живея и казвам, че всички трябва да бъдем хора. Да останем истински хора във всички ситуации. А вярата и Божиите заповедите помагат. Помагат ни да запомним какво ни е учил Христос. Ще повторя това, което вече казах: Обичайте се един друг. Това е най-важният постулат, който не само християнинът, но всеки човек трябва да спазва. Тогава светът ще стане определено по-добър.
Коя е любимата дума на родния Ви език?
- Нека е любов.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича..."?
- Бих отговорил така: Аз съм човек, който се опитва да обича хората и Бог.