Близо два месеца голяма част от хората у нас пренесоха офисите си вкъщи. Научиха се как да вършат стандартните си задължения далеч от бюрото в службата, а кухнята и холът се превърнаха в кабинети. Първоначално всички се радваха на позитивите – домашни дрехи, нерегулирани почивки и не само.

Всеки знае на колко крачки от работното му място е хладилникът, а междинните хранения станаха нещо обичайно. Проучване показва, че всеки европеец, работил от вкъщи през последните два месеца, е качил средно 2,5 кг.

Обездвижването и изолацията си казаха думата. Масово хората се страхуват от деня, в който отново трябва да се върнат в офиса. Често дори заразяването с COVID-19 не е основната причина за паника при мисълта „обратно на работа“.    

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: iStock

Срещата очи в очи със страха обаче е неизбежна. В цяла Европа се наблюдава разхлабване на карантинните мерки, а в България вече можем да ходим дори на кино или до библиотеката. Повечето фирми обмислят стандартният работен процес да се възстанови през следващите седмици.

Защо ни е страх да се върнем в офиса?

Адаптацията отнема време. Вкъщи хората са забавили реакциите си, а времето за вземане на решения е станало по-дълго от стандартното. Да бъдем на 100% пълноценни в работата си ще ни отнеме около 30-40 дни, уточнява клиничният психолог Александра Петрова. По думите ѝ това е времето, за което мозъкът успява да изгради нови когнитивни връзки.

Експертът посочва, че липсата на шум и комуникация извън семейната среда са изиграли лоша шега на работещите от вкъщи, защото са се почувствали сигурни зад четирите стени на домовете си и сега нарушаването на този навик ги стресира.

„Самата идея, че ще трябва да комуникират с хора, дори да изключим вируса, да си в точно определено време на определено място, обстановката с бързите решения и действия – това плаши. Първоначално ритъмът плаши хората, на второ място е опасността от зараза и на трето място – напрежението, което не разбират защо изпитват“, обяснява психологът.

Как да се адаптираме по-бързо?

Има и още нещо, което допълнително травмира хората – притеснението как ще се справят със задълженията си. Експертите са категорични: бъдете търпеливи, няма как да свършите цялата работа за един ден.

„Лоши са първите дни, защото тогава е тревожното очакване. Отивайки в офиса – какво ще ми се случи, какво ще заваря, какво ще изискват от мен. Сякаш хората очакват изведнъж нагнетяване на напрежение и забравят, че всички останали около тях са в сходна ситуация“, казва Петрова.

Снимка: iStock

За да започне гладко работният процес, може да следвате следните съвети:

  • Мислете на парче – ден за ден, а не за целия обем работа, който трябва да се извърши, а задача по задача;
  • Припомнете си какви умения и знания имате;
  • Предлагайте помощ на колегите си, хората около вас са в същото състояние;
  • Не забравяйте за активното физическо движение, здравословната храна и слънчевата светлина;

„Не може човек, връщайки се на работа, още от първия ден или седмица да се почувства комфортно. Има го страха, има го напрежението. Но аз много обичам да използвам една метафора: „Ако сме деца и си представим, че под леглото има чудовище – може цяла нощ да се страхуваме, но ако проверим и видим, че там няма чудовище, можем да спим спокойно“, съветва Петрова.

Снимка: iStock

Психологът препоръчва на хората, които са под по-голям стрес да не употребяват кофеинови напитки. Приемът на магнезий и витамин B комплекс ще помогнат на всеки да усеща в по-малка степен напрежението.

И не на последно място – експертите препоръчват на ръководните звена във всяка фирма да изготвят стриктни правила за работа, носене на предпазни средства и дезинфекция. Иначе рискуват служителите им да загубят ценно време в спорове.

Упражнения за мозъка

Както тялото, така и мозъкът се нуждае от упражнения, има специални техники, които развиват когнитивните умения на хората и намаляват времето за реакция.

„Това зависи от усещането за времето: когато сме си у дома времето тече по-бавно, имаме повече възможности, а, на практика, когато сме активни, човек трябва да решава по-бързо. Навиците се връщат бързо, но човек трябва да започне да тренира бдителността си и концентрацията“, посочва Александра Петрова.

За да проверите дали сте „качили мазнинки“ по мозъка се замислете – чувствате ли се неуверени, когато излизате навън. Ако отговорът е „Да“, психолозите препоръчват две упражнения – за пешеходци и за шофьори.

При първите се препоръчва, като ходят по улицата да си набелязват неща, за които да следят. Например, цифра в регистрационен номер, определена геометрична форма или цвят.

А за водачите на автомобили – изберете си нови и непознати маршрути от работа до вкъщи. Така ще излезете от зоната си на комфорт и ще подобрите когнитивните си умения.