Сондата „Вояджър“ 1 все още изследва междузвездното пространство 45 години след изстрелването си, но се оказва, че има проблем, който озадачава екипът на космическият кораб на Земята, според Би Би Си.

„Вояджър“ 1 продължава да работи добре, въпреки напредналата си възраст и разстоянието от 23,3 милиарда километра изминати от Земята. Може да получава и изпълнява команди, изпратени от НАСА, както и да събира и изпраща обратно научни данни. Но показанията от системата, която контролира ориентацията на космическия кораб в пространството, не съвпадат с това, което всъщност прави сондата.

“Вояджър 2” напусна Слънчевата система (СНИМКИ и ВИДЕО)

Сондата беше изстреляна през 1977 г.

Системата за артикулиране и контрол на позицията, или AACS, гарантира, че антената на сондата остава насочена към Земята, така че летателният апарат да може да изпраща данни обратно към НАСА. Поради местоположението на „Вояджър“ на светлината са необходими 20 часа и 33 минути, за да пътува в една посока така, че обаждането и отговорът на едно съобщение между НАСА и сондата отнема два дни.

Засега екипът на „Вояджър“ вярва, че AACS все още работи, но данните от инструмента изглеждат случайни или невъзможни. Проблемът със системата досега не е задействал нищо, което да постави космическия кораб в „безопасен режим“. Тогава се извършват само основни операции така, че инженерите да могат да диагностицират проблем, който би изложил космическия кораб на риск.

Сигналът на „Вояджър“ е все още силен, което означава, че антената все още е насочена към Земята. Екипът се опитва да определи дали тези неверни данни идват директно от този инструмент или друга система го причинява.

„Докато естеството на проблема не бъде разбрано по-добре, екипът не може да предвиди дали това може да повлияе на това колко дълго космическият кораб може да събира и предава научни данни“, обяви в съобщение НАСА.

„Такава мистерия не е нормална за този етап от мисията на „Вояджър“, каза в изявление Сюзън Дод, ръководител на проекта за „Вояджър“ 1 и 2 в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Калифорния.

„И двата космически кораба са на почти 45 години, което е далеч повече от времето, което е било планирано за мисията. Ние също сме в междузвездно пространство - среда с висока радиация, в която никой космически кораб не е летял преди. Така че има някои големи предизвикателства за инженерния екип. Но мисля, че ако има начин да се реши този проблем с AACS, нашият екип ще го намери“, поясни Дод.

Ако екипът не определи източника на проблема, може просто да се адаптира към него, допълни тя. Или ако успеят да го намерят, проблемът може да бъде решен чрез промяна на софтуера или разчитане на хардуерна система.

Сондата вече разчита на резервните си системи, за да издържи възможно най-дълго. През 2017 г. тя изстреля тласкащи устройства, които са били използвани по време на първоначалните ѝ планетарни срещи през 70-те години на миналия век и те все още работят, след като са останали неизползвани в продължение на 37 години.

Стареещите сонди произвеждат много малко енергия годишно, така че подсистемите и нагревателите са били изключени през годините.

„Вояджър 2“, космически кораб близнак, продължава да работи добре в междузвездното пространство на 12,1 милиарда мили от Земята. За сравнение, Нептун, най-отдалечената планета от Земята, е само на 2,9 милиарда мили. И двете сонди бяха изстреляни през 1977 г. и далеч надхвърлиха първоначалната си цел да летят покрай планети.

Сега те се превърнаха в единствените два космически кораба, които събират данни от междузвездното пространство и предоставят данни за хелиосферата или балона, създаден от Слънцето, който се простира отвъд планетите в нашата Слънчева система.