Трима мъже в черно разказват „Хартиени истории“ на непонятен език. И макар вербализацията в този изцяло ономатопеичен театър да „куца“, картините и образите са повече от ясни. И нещо повече – разказват се цели пет истории, като се тръгне от Адам и Ева, и сътворението, и се стигне до бъдещето – разрушението.
Актьорите Велизар Евтимов, Иван-Александър Дойчев и Христо Петев строят свят от хартия. И не защото така е най-лесно да бъде смачкано всичко, което не им харесва. Хартията, в случая, е свобода – да моделираш, да бъркаш и после пак да изграждаш, да късаш, да рисуваш, да режеш, но и да лепиш, да твориш – да бъдеш създател и съзидател, и да поправяш нещата, форматирайки ги от едно състояние в друго.
Идеята за „Хартиени истории“ е на режисьора Димитър Стефанов. Сценограф е Алек Чурчич, а музиката е на Милен Апостолов. Изцяло мъжки екип, в който едно от най-удивителните хрумвания са сълзите от хартия. И те са почти крокодилски, не че и крокодил не липсва на сцената, но това е съвсем друга история.
Няма нищо по-естествено от хартията като изразно средство. И то онази хартия, върху която изписваме куп глупости. Но е време да си отдъхнем и просто да се посмеем и позамислим над притчите, в които винаги има поуки. Като построяването на Вавилонската кула, която вместо да стигне до небесата, се срива в знак на протест от страна на всевишния. Като нерадостната съдба на Орфей и Евридика, която е доказателство на човешката алчност да притежаваш другия. Като чистата любов между момата и момъка от българския фолклор в ритуала „Люлка“...
„Хартиени истории“ е представление за любовта – намерената, ненамерената, невидимата, сляпата, истинската, откраднатата, забранената, лесната... За всяка любов, която пулсира, както се случва през всичките минути, докато актьорите от театър „Корсар“ са на сцената.
Спектакълът се играе на сцените на арт център „Сити март" и в камерната зала на театър „Сълза и смях".
