Най-близките му приятели го наричат искрен, страстен и малко мечтател. За почитателите му това е най-малкото, което може да се каже за него – за гласа, усмивката, енергията, контакта, близостта, емпатията и съпричасността, на която не всеки артист е способен.
Матео Бочели е сияеща личност, която живее в настоящето, разчитайки преди всичко на собствените си сили и талант. С гордост и невероятна почит – и към семейството, и към наследството на прочутия си баща, и с надеждата, че докато продължава да се развива, хората ще го слушат с отворени уши и сърца, отвъд всякакви асоциации с фамилното име...
Срещата с него – и на сцената, и извън нея, носи усмивка, лекота и усещане за лято, шанс да получиш малко позитивизъм и топлина – от събеседник, за когото близостта е не просто въпрос на желание, а начин на живот. Само така, чрез близост и съживяване на позабравеното човешко – без да търсиш признание, имаш шанса да влезеш в повече сърца като герой на своето време...
Матео Бочели отговаря на въпросите на Даниел Димитров – за първата изява пред публика и пеперудите в стомаха, за усмивката като силно човешко оръжие, за разочарованията от света на музиката, за конете и автомобила на дядо, за любовта като песен, за малките стъпки в живота и за хората, които приема за герои.
Беше ли нужна смелост, когато за първи път се наложи да излезете на сцената? Кога се случи това, каква беше първата Ви публика?
- Абсолютно. Искаше се голяма доза смелост. Израснах, пеейки из цялата къща като дете, но винаги съм бил доста неспокоен, когато ме гледат и слушат други хора, освен майка ми.
Първото ми истинско изпълнение на сцена беше с баща ми и Дейвид Фостър – за благотворително събитие във Флоренция, където изпълних романс на Паоло Тости, наречен Non T’amo Più. Това не беше изцяло солово изпълнение, но излизането пред такава голяма публика определено беше изнервящо.
Спомням си, че почувствах смесица от вълнение и много пеперуди в стомаха. Публиката беше невероятно топла и подкрепяща, което направи изживяването много по-малко плашещо, отколкото си представях. Това беше ключов момент, който предизвика желанието ми да се занимавам по-сериозно с пеенето.
Сцената на фестивала „Санремо“ е една от най-трудните в света за управление, казвате през 2021 г. Какво имате предвид? Това ли е най-трудната сцена, на която сте излизал?
- Това е сцената, която те поставя на показ пред цялата ти страна, както и пред най-близките ти хора. Това е огромно национално събитие в Италия, с милиони зрители и постоянно внимание от страна на медиите. Историята, престижът и големият мащаб го правят уникална и предизвикателна среда за всеки артист. Въпреки че съм излизал и на други големи сцени, специфичната динамика и културното значение на „Санремо“ създават особен вид натиск, който не може да се сравни с нищо друго.
Споделяте, че се чувствате най-удобно, когато сте зад пианото, и че то е като първи език за Вас: „Свиря от шестгодишен, така че е много лесно просто да се плъзнеш върху столчето на пианото и да се изгубиш в музиката за няколко часа. За мен пианото е дом“. Ако, образно казано, пианото е дом, какво е домът? Как изглежда той? Какъв е езикът, който се говори в този дом?
- Домът е навсякъде, където се чувстваш в безопасност и имаш комфорта да бъдещ сто процента себе си. Това е място, изпълнено с топлина, смях и чувство за принадлежност. Там се чувствам напълно спокоен и заобиколен от хората, които обичам най-много.
Моят дом е моето място в провинцията, където винаги каня приятелите си да прекараме времето заедно – за да споделяме общата страст към готвенето, слушането на музика до късно вечерта и наслаждаването на компанията на другия.
Има ли нещо, с което музиката Ви е разочаровала, или по-скоро светът, свързан с музиката?
- Може би, най-разочароващият аспект може да бъде бизнесстраната на музиката. Тя понякога се усеща като отделена от чистата артистична страст, която ме движи. Робуването на модата и теченията, търговският успех над всичко и необмисленото движение по повърхностността могат да бъдат малко обезсърчаващи. Това обаче са аспекти на всяка индустрия и радостта от създаването и споделянето на музика винаги надделява над тези разочарования. Опитвам се да се съсредоточа върху самото изкуство и да се свързвам с моята публика по възможно най-естествения начин.
Ако изключим гласа, усмивката ли е най-силното Ви човешко оръжие?
- (Смее се – бел. а.) Казано по този начин, звучи повече от очарователно. Не бих го нарекъл оръжие, но вярвам в силата на искрената усмивка. Това може да е лесен начин да се свържеш с хората, да разпространиш малко позитивизъм и да покажеш топлина. Така че, докато гласът ми е моето основно средство за изразяване като артист, надявам се, че усмивката ми може също да изрази искреност и желание за близост.
Преди няколко години казахте, че единственото нещо, по което се различавате с баща си, са конете, и че Вие предпочитате конете на двигателя. Все още ли не сте яздил? Зад волана успявате ли да разпускате?
- Имате добра памет! И да, моите предпочитания за конски сили „под капака“ остават. Все още не съм развил страст към язденето на истински коне, въпреки че се възхищавам на тези, които го правят. Имам ужасни алергии и започвам да кихам в момента, в който се доближа до тях. Зад волана обаче намирам известно чувство за релаксация, особено при дълго шофиране с хубава музика.
Чувствам свободата на ширналия се пред мен път и контрола, който имаш над всичко това... Това е различен вид връзка с енергията и движението.
Карате ли все още колата на дядо си Mercedes G-класа от 1985 г.?
- Ха! Това е класика! Да, все още го имам. Това е нещо повече от кола. Това е част от семейната история и има много сантиментална стойност. Това не е ежедневното ми превозно средство, но ми е приятно да го карам от време на време. Има определен характер и чар, които понякога липсват на съвременните автомобили.
Познаваме триото Андреа, Матео и Вирджиния. Но представяте ли си един ден да излезете на сцената четиримата – Вие, баща Ви, сестра Ви и брат Ви? Каква музика би изпълнил този квартет?
- Брат ми е този, който ме запозна с много от музикалните жанрове. Благодарение на него, успях да бъда по-отворен към музиката. Ако той свири с нас като квартет, щяхме да изпълним по-„остра“ и различна от очакваното музика.
Ако любовта е песен, какво би било нейното име?
- Това е много красив въпрос. Ако любовта беше песен, която съществува в момента, мисля, че щеше да е Nessun Dorma. Историята зад тази песен е най-доброто представяне на любовта...
В повечето интервюта казвате, че винаги живеете в настоящето и не обичате да се връщате в миналото. Това означава ли, че сте човек, който не мечтае и не си фантазира?
- Ни най-малко! Да живея в настоящето не означава, че не мечтая или не фантазирам. Просто се опитвам да съсредоточа енергията и вниманието си върху това, което се случва сега и върху какво мога да повлияя днес. Мечтаенето и фантазирането са от съществено значение за творчеството и поставянето на бъдещи цели.
Имам много мечти за кариерата и личния си живот. Вярвам обаче, че най-добрият начин за постигане на тези мечти е като предприемеш смислени действия в настоящия момент, вместо да се занимаваш с миналото.
През 2018 г. споделяте, че към целта човек трябва да върви с малки стъпки. Към какво направихте последната си стъпчица?
- Напоследък, важната цел, към която работя, е развитието и усъвършенстването на новата ми музика. Последната стъпка, която предприех, беше финализирането на аранжиментите за конкретна песен, която много се вълнувам да споделя. Това включваше много щателна работа, но предприемането на тези малки, последователни стъпки в студиото ме доближи до реализирането на тази артистична визия.
„Слушайте ме, без да мислите за фамилното ми име“, казахте през 2023 г. Използвате ли този призив все още и все още ли хората робуват на имената, както на марките?
- Да... Това е чувство, което все още резонира с мен. Въпреки че съм невероятно горд със семейството си и наследството на баща ми, аз също искам хората да се свързват с моята музика според нейните заслуги.
Вярвам, че имената и марките понякога могат да създадат предубедени представи и е важно артистите да имат възможността да бъдат изслушани и оценени за индивидуалната си работа. Надявам се, че докато продължавам да се развивам, хората ще слушат с отворени уши и сърца, отвъд всякакви асоциации с моето фамилно име.
Не мога да не Ви попитам с какво свързвате името България?
- България създава усещане за богата история и жизнено културно наследство. Представям си красиви пейзажи, традиционна музика с уникални хармонии и гостоприемен дух.
Въпреки че все още не съм имал възможността да прекарам дълго време там, имам чувството, че това е страна със силна и отличителна идентичност.
Кой е Вашият герой днес?
- Моите герои през годините са различни и продължават да се развиват. Днес бих казал, че това са хората, които посвещават живота си на мисията да оказват положително влияние върху света – често, без да търсят признание.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Хм... Заобиколен съм от приятели, затова изборът на думи е техен – искрен, страстен и малко мечтател.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича да си изкарва времето си добре, заедно с приятелите си.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
