Ако нямаш стълба, я създаваш сам и сам се изкачваш по нея – за да видиш... залеза. Сред песента на късно лятно ято, сред лятната омара, сред свечеряващата панорама на любимия град, сред непознати хора, които са до теб неслучайно. И така, неусетно, след по-малко от час, се чувстваш освежен, по-чист, дори пречистен...
Заслугата е на Лукас Блаха и неговия моноспектакъл Lavabo (Умивалник), изигран в софийския Swimming Pool. Пространството за култура, от създаването си през 2015 г. досега, не е провокирало нито един български творец по този начин – да създаде пърформанс за празния басейн на покрива.
Лукас Блаха е чешки цирков артист, роден и отраснал в Австралия. „Понякога ми е забавно, когато хората се радват и си представят какво правят в банята под душа“, казва той. И играе в огромния празен „умивалник“. Като актьор, като танцьор, като мим, като жонгльор, като акробат, дори като певец, макар и тъжен. Като дете, като възрастен, като отчаян, страстен, разгонен, мислещ, объркан, объркващ... Като истински луд, като влудяващо секси мъж, като животно, като свръхчовек, като един истински Дон Кихот в басейна.
Завиден е артистичният речник на Блаха и умението да дава на зрителя това, от което има нужда, независимо от нагласата. Можеш просто да се забавляваш, или да „убиеш“ смислено една вечер, или да се смееш (ако посмееш), или да плачеш, или да въздишаш, или, заедно с него, да се пречистваш, докато той чисти, мие се, мете или попива водата с моп...
Безобразно разнообразие от образувания на фантазията – това е Lavabo – и за него, и за зрителя. Спомен от бъдещето, от отиващия си ден, през суетата на вечерта, до тишината на нощта и нейния последващ писък. Фантазия, провокирана от бита и битовизмите. Или битовизми, осмислени от фантазията. Или просто „Умивалник“ за начинаещи фантазьори, за доказано работещи фантасмагории и за неизбежното човешко омотаване в капана на собствените му много лица.
И, когато всичко това е постигнато от един артист – на едно място, за нула време – имаме новина. Защото сме успели да отмием не просто тегави наноси на времето. Разбрали сме, че суета и вечност са несъвместими понятия. Преди нас това го е разбрал Лукас Блаха. И е стигнал още по-далеч, виждайки красотата в това да можем да приключим като хора, защото не е нужно да сме „тук“ завинаги. „И това придава на самия акт – или на това да имаш тяло – нещо много специално“, споделя той. Човекът с най-специалното тяло...
Лукас Блаха – за любовта и сълзите покрай пърформанса, за елементите на цирк и опита му в това изкуство, за пеенето, за края на човешкото тяло и началото на неговия ум, за лицето-мечта и за Австралия. И още: Кога един басейн се превръща в умивалник. Обича ли думите. Кога думите нямат власт. Всеки ли има нужда от физическо и духовно пречистване...
Повече любов или повече сълзи има за Вас в този пърформанс...
- Любов или сълзи. Еха! (Замисля се – бел. а.). Бих казал, че всъщност има по много и от двете, защото аз обичам представлението. То беше част от моето завършване на университета – Академията за сценични изкуства. Това беше последното нещо, което направих там, и то с екип, който обичам искрено. Имаше много сълзи, свързани с процеса на работа, всичко беше много силно... Не съм сигурен, но, може би, за мен, определено, любовта надделява над сълзите....
Кога един басейн се превръща в умивалник?
- Това е един много забавен въпрос. Мисля, че басейнът, по принцип, е нещо като огромен умивалник... Всичко зависи от това дали е пълен или празен. Ако е пълен, го виждаш като басейн, а когато е празен, може да се превърне в мивка. Може да стане кухня, може да е баня и какво ли още не. Така че празнотата и фактът, че аз съм вътре, и това, че го чистя, и мия себе си, го прави повече мивка, отколкото истински басейн.
Защо избрахте елементите на цирк в това представление?
- Моят опит е предимно като цирков артист. Аз съм жонгльор и танцьор. Това правя, по принцип – работя с предмети и начина, по който те взаимодействат с тялото, с физичността, с движението. Това е, така да се каже, част от моя артистичен речник.
Циркът в България не е в най-добрия си период...
- В момента, в Чехия, има наистина голяма вълна от съвременен цирк, и това се случва от много дълго време. Въпреки че нямаме цирково училище, аз учих физически театър в Прага, където има много циркови класове.
Сред другите невероятни артисти в Чехия, се появява нов вълна от хора – млади артисти, които наистина приемат цирка, но се опитват да го използват по много и различни начини. И това наистина се случва...
Друго ли щеше да е внушението, ако Lavabo не се играеше в басейн?
- Винаги играем Lavabo в нетеатрални пространства. В Прага, където представлението беше създадено, се играе в изоставен басейн, в стари военни казарми (Става въпрос за Kasarma Karlin – център в района на бившите казарми и паметник на културата на Чехия, достъпен за обществеността, има кафене, галерия, кино, детска площадка, театрална сцена и музикален клуб – бел. а. ). Басейнът там е малко по-голям от този в София. Но за нас е наистина важно да използваме конкретно пространство, което, по някакъв начин, е свързано с пречистването и с водата. Затова никога не сме го правили на друго място, освен в плувни басейни...
Бихте ли го играли на друго място?
- О, мисля, че ако го изпълня на друго място, може би ще е в нещо като спа или в някое старо индустриално пространство. Би било интересно да го направя в кланица – където измиват месото преди да го убият или след като го убият. За мен е наистина важно да има комуникация в нашия екип, както и между пространството и местните хора. Имам чувството, че всеки вижда темата по различен начин и ние променяме представлението всеки път, в зависимост от конкретното място, където го изпълняваме.
В Lavabo пеете...
- Това е стара песен от Моравия – малък регион в Чехия. Моите родители са от Моравия и, по някакъв начин, това принадлежи на моето национално наследство. Песента е за момче, което отива на война и затова косата му трябва да бъде отрязана. Той пее на майка си и на половинката си, че не трябва да се страхуват за него...
Това, което според мен е интересно, е, че понякога има и такива пречистващи моменти, от които самият ти не се нуждаеш или не го искаш. Така че, когато някой ти реже косата насила, това е „пречистване“ по принуда...
Относно самата песен, мисля, че не всичко трябва да се превежда и да се разбира. По-важно е да се долови усещането и емоцията на тази песен, особено в това представление...
Обичате ли думите? Кога думите нямат власт?
- Да, говоря много (Усмихва се – бел. а.), обикновено съм много приказлив човек.
Мисля, че песните имат повече сила от обикновените вербални думи. И мисля, че красотата на физическия театър и танца, или цирка, е, че въпреки че не се разбираме устно, все още можем да постигнем много добро „споразумение“ помежду си – с емоциите и с различните форми на комуникация. По-универсално е...
Всеки ли има нужда от физическо и духовно пречистване?
- Не мисля, че всеки има нужда. Понякога хората гледат Lavabo и се смеят през цялото време, защото не се нуждаят от духовен катарзис. За тях, може би, това е просто приятен начин да прекарат една вечер.
Мисля, че е добре, когато почувстваш, че имаш нужда от катарзис – можеш да отидеш и да го преживееш чрез театъра, или чрез нещо, което не е театър.
Може ли да свърши човешкото тяло?
- Определено, може. Чувствам, че има известна граница на това, което ние, като хора, можем да направим физически, но има и дух, разбира се, и всички тези неща, за които философите говорят.
Аз чувствам, че е много красиво, че можем да приключим като хора, можем да умрем и не е нужно да сме тук завинаги. И това придава на самия акт – или на това да имаш тяло – нещо много специално...
Къде започва Вашият ум?
- Това е много философски въпрос. Не знам, наистина... Предполагам, че умът ми започва, когато съм се родил и съм започнал да осъзнавам себе си като личност. Имам чувството, че винаги започва по някакъв начин, не свършва, но винаги има нови и нови реализации...
Това означава ли, че корените нямат огромно значение?
- Както споменах, моите родители са родом от Моравия, но са избягали от Чехословакия през 1987 г. и са имигрирали в Австралия. Така, аз съм се родил в Сидни. Живях там 11 години, след това се преместихме в Прага, където открих европейската култура, чешката култура, собствените си корени в Моравия и театъра. Мисля, че ако не се бяхме върнали в Прага, може би, никога нямаше да започна да се занимавам с театър. Така че съм много благодарен за тази промяна.
И не Ви е тъжно за Австралия...
- Австралия е много красиво място, което много обичам. Това е твърде различна култура, но аз съм щастлив, че съм в Европа, където мога да срещна различни хора, които имат различни култури.
Мисля, че това е много специално – това смесване, което всички харесваме, където се изправяме един срещу друг, по някакъв начин, и се срещаме, и обменяме идеи. Красиво е...
Как изглежда лицето на мечтите Ви?
- Еха! Не знам. Аз лично съм много доволен от лицето си...
Нямам предвид конкретно Вашето лице, а човешкото лице по принцип...
- Еха! (Усмихва се – бел. а.). Мисля, че нямам идеал или стандарт за красота. Наистина нямам....
Как бихте продължил изречението Аз съм човек, който обича...
- Аз съм човек, който обича да пътува, да се среща, да споделя с други хора по света.
