Случвало се е да Ви изкара от релси или да Ви заболи от начина, по който си отмъщава – за неща, които всъщност не е разбрала. Случвало се е и да Ви обича, но за малко, защото може да си живеете щастливо и без да знаете, че тя Ви мрази. Силвия Лулчева – в образ, в моноспектакъл с ирония към мъжете, но с още по-изразителна самоирония.

Тя е актриса в зората или в залеза на своята кариера – няма значение, защото играта е в същността на нейното съществуване. Смее се, плаче, танцува, ридае, мечтае, бълнува, сънува, крещи, обича, мрази, обича още по-силно, прави номера, съжалява, после отмъщава, после пак обича – както никога в живота си.

Снимка: Елена Спасова, Сатиричен театър

Представлението по текст и под режисурата на Лиза Шопова няма заглавие, но има хаштаг #мъжътМиЕвиновен. Своеобразният комуникационен етикет от ново поколение може да бъде залепен върху думите на всяка жена – когато иска да оправдае безразборната употреба на някоя от своите многобройни самоличности, когато търси и не намира, когато не знае, когато не може, с други думи – когато и да е...

Вдишвам здраве, издишвам любов...

Една жена, един телефон, четири стола и две маси общуват интензивно в продължение на 60 минути. Героинята на Лулчева се вихри сред оскъдна мебел, но бързо търси и намира себе си в няколко огледала, монтирани сред образите на 40 кино легенди. Чаплин, София Лорен, Том Круз, Марлене Дитрих, Кейт Бланшет, Мерилин Монро, Ален Делон, Никол Кидман, Мерил Стрийп... Нашата актриса често говори пред огледалото, но никога не поглежда колегите си. С едно единствено изключение – към Лиз Тейлър, колежката със седемте брака, която може и да е малко по-голям експерт по мъжете.

„Пиесата е за онези, които някога са се опитвали да разберат разговора на жените от съседната маса", казва Лиза Шопова: "Ако не намирате нито логика, нито смисъл, то по всяка вероятност сте мъж. Ако сте жена, с лекота следите диалога и той сякаш е за вашия живот“.

Снимка: Елена Спасова, Сатиричен театър

В този учебник за живота „Мъжът и жената интимно“ мъжът липсва или е плод на фантазия. А една ослепяла от собственото си чувство за вина жена вдишва здраве и издишва любов, повтаряйки „Вдишвам здраве, издишвам любов, вдишвам здраве, издишвам любов...“. Шопова е открила уникалната формула за съхранение на духа и тялото, на чистотата на чувствата, но най-вече – на любовта.

Адът – това съм аз

Дали тя е и искрена, когато казва „Аз съм жена кокошка с мъж слънце“, дали той наистина спи или хърка „някак гузно“. Кога той си мисли, че тя е глуха, а тя си мисли, че е тъпа? Дали наистина тя е консерва и срокът й на годност изтича днес. Трябва ли тя винаги да вярва на баба си, че една жена не може да иска всичко от един и същи мъж. Как се стига да там, че „ситуацията е толкова ос*ана, че е направо съвършена“...

Силвия Лулчева дава най-гениалното обяснение за всичко лошо, което се случва в живота на един човек: „Адът – това съм аз!“. Защото, както казва и героинята й по отношение на мъжете: „Използвате една и съща стратегия – отивате там, където ще получите същото, което вече имате“. Ние, жените, имаме интуиция, на нас факти не ни трябват, продължава тя. И в случая е права.

В тази лабиринт от чиклит тематика, а и за да не се губи връзка с поп културата, спектакълът прави приятна препратка със „Сексът и градът“. Телефонът на актрисата звъни с мелодията от сериала, а гласът й, макар и само веднъж, напомня, че е сред цариците в озвучаването на реклами.

"По никакъв начин не ми се искаше мъжете да се чувстват пренебрегнати, осъдени или виновни", обобщава режисьорката. Това е нашият поклон към вас, че ни обичате, когато ни обичате, или молба към вас да ни обичате. Това, че в главите ни вървят няколко филма от различни жанрове, е единствената причина често да не ни разбирате". И мисията е възможна, защото #мъжътМиЕвиновен е шоу за хора без предразсъдъци – независимо от пола и историята на отношенията му с другия пол.

Снимка: Елена Спасова, Сатиричен театър

Силвия Лулчева – различна, интересна и предизвикваща. Толкова е убедителна в играта си, че може да те държи докрай с убеждението, че играе самата себе си. Тази театрална роля е най-силната й заявка, че мястото й е в трупата на Сатирата. Тя е характерна, завладяваща, очароваща, неуморима, и най-важното – смешна, но носи от онзи „полезен“ смях, който не ти оставя кухини в мозъка, а те кара да мислиш.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!