Агенция Ройтерс публикува фоторазказ за една от най-необичайните прояви на коронавируса – т.нар. „дълъг COVID“. В материала различни хора, които вече месеци наред усещат ефектите на болестта, разказват за състоянието си. Много от тях се сблъскват и с неразбирателство от страна на здравни специалисти.
55-годишната Тереза Домингез била на седмичния си пазар в малко градче край Мадрид, когато изведнъж осъзнала, че обикаля безцелно из магазина. Тя била объркана и нямала никаква представа защо е там.
Домингез платила, каквото имала в пазарската си кошница и се прибрала.
Заради постоянната „мозъчна мъгла“, както я описва тя, Домингез не може да се концентрира. Тя изпитва постоянна умора дори от най-обикновените ежедневни задачи. Чувства се така от март 2020 година, когато инфекцията й от коронавирус била диагностицирана като „пост-COVID синдром“ или по-познатото „дълъг COVID“.
„Физически се чувствам като 91-годишната си майка“, казва Домингез, която е в болничен от ноември насам.
Скорошно проучване, проведено от страна на Испанската асоциация на личните лекари, е установило, че от 2120 интервюирани пациенти, 1843 имат симптоми, съпоставими с коронавируса. Типичният профил на човек с „дълъг COVID“ е 43-годишна жена със средно 36 симптома.
Докато по-тежките COVID инфекции засягат по-често мъжете, дълготрайният ефект е по-скоро върху жените, които представляват около 80% от случаите.
42-годишната Амая Артика страда от перманентна умора, ежедневна повишена температура, безсъние и постоянни замъглявания на ума. Тя не може да работи заради тези симптоми, макар много да обича работата си в детска ясла. Заразява се с коронавирус още при първата вълна заболяването.
„Личният ми лекар изключително много ме подкрепя, но не всички са така. Един специалист ми каза да спра да меря температурата си и да не й обръщам внимание, защото „всичко било в главата ми“, казва Артика.
Педро Санчез-Висент е на 56-години и организира събития. Той прекарва 100 дни в интензивно отделение и интубиран, след като се заразява с коронавирус през март 2020 г. Изпитва симптоми на „ментална мъгла“, парестезия (мравучкане на крайниците), има проблеми със слуха, конюктивид и очен херпес.
„Когато се прибрах вкъщи, семейството ми беше купило нов фотьойл като изненада за мен. Общо взето живея в него през последната година. Дори спя в него нощем, защото не мога да дишам в легнало положение“, казва той.
44-годишният Хорхе Мартин не е ходил на работа повече от година заради „дълъг COVID“. След като се заразява с вируса, той развива двустранна пневмония. И сега Мартин се бори с конгнитивни и физически проблеми.
„Не съм си представял, че на тази възраст ще ходя на рехабилитация и ще използвам подобни средства. Но те ми помагат с физическите болки и дават някакъв отдушник за стреса ми, след като погледна календара и осъзная, че е минала една година и още не съм се възстановил“, казва той.
Диез признава, че се чувства като новобранец на работа, макар да има 20 години опит. Тя си е създала специална рутина, с която запомня дейностите си и ги върши автоматично. Въпреки това се чувства, че „дългият COVID“ е отнел част от идентичността си.
„Първия път, когато се опитах да плувам в басейна си, беше изключително стресиращо. Свърши ми въздуха и изпаднах в паника, трябваше незабавно да изляза“.
Анна Кемп се отказала от любимите си неща – танци, плуване и ежедневните си разходки заради постоянната умора, която усеща. Здравословното й състояние оказало влияние и върху общуването й – тя не можела да говори на толкова добре на испански колкото преди и спряла да гледа по-сложни телевизионни предавания, защото не може да следи историята.
