Сред имената от най-вълнуващите любовни истории, които светът помни, остават тези, които не са се отказали от любовта си въпреки трудностите. Успели са да променят обществените нагласи и да спечелят уважение, оставайки верни на себе си и отстоявайки различността си.
В далечната 1935 г. американката Уолис Симпсън успява да плени сърцето на тогавашния крал на Великобритания Едуард VIII – въпреки двата развода зад гърба си. Кралският двор, църквата и обществото са категорични – Едуард VIII не може да бъде женен за разведена жена. Така през 1936 г. влюбеният в нея крал абдикира с изказването, че не може да управлява страната успешно без подкрепата на жената, която истински обича. Приема титлата херцог на Уиндзор.
Малко преди окончателното му решение, през септември 1936 г. Уолис и Едуард посещават България. Двойката е посрещната на гара Казичене, а цар Борис III лично им показва забележителностите в София. През следващата година, 1937, двамата вече са официално съпруг и съпруга.
Въпреки че е отхвърлена от обществото и кралския двор, Уолис се слави и до днес с безупречния си стил и обноски. Името ѝ оставя трайна следа в разбиването на консерватизма на Великобритания през XX век.
През 1972 г. Едуард умира в замъка Дьо ла Крое на френската Ривиера. Двамата не оставят поколение.
Уолис го последва 14 години по-късно. Това време тя прекарва в уединение и мълчание. То е нарушено само веднъж, когато тя обвинява Великобритания в безсърдечие и неблагодарност.
„Англия не ми е простила и аз не съм простила на Англия”, са думи на Симпсън.
Впечатлена от живота на Уолис, Мадона режисира филм за нея.
Поглеждайки отново към изминалия XX в., впечатляващи остават непоправимият образ на отличената с Оскар американска актриса Грейс Кели и решителността на принца на Монако – Рение III.
По време на кино фестивала в Кан през април 1955 г. пътищата на Грейс Кели и Рение III се пресичат. Малко по-късно запознанството им прераства в дълга лична кореспонденция.
Броени месеци след това Рение прави пътуване до САЩ. По време на престоя си там той се среща с Грейс и семейството ѝ, а три дни по-късно той ѝ предлага брак. Тя приема и на 19 април 1956 г. се състои сватбата им.
Няколко години по-късно двойката вече има три деца – Каролина Луиза Маргарита Грималди, Албер Александър Луи Пиер Грималди и Стефани Мари Елизабет Грималди.
В ранните брачни години за Грейс е трудно да изостави досегашния начин на живот и да приеме за свой този на съпруга си.
Въпреки трудностите на новия и изкушенията на стария живот – тя избира да остане до съпруга и страната си. С времето решава да спре да се снима във филмови продукции и се превръща във всеотдайна майка и водач, включил се и инициирал изключително много социални проекти в полза на страната.
Вдъхновящи са още нетрадиционните любовни истории като тези на испанския крал Фелипе 4 и журналистката Летисия Ортис и на първия френски император Наполеон Бонапарт и по-възрастната от него, вече майка на две деца от друг брак, Жосефин дьо Боарне.
