Тъмнината и ужасяващото налягане са доминиращите характеристики на дълбочина 4 км под повърхността на морето. Именно там, обаче, се намират едни от най-причудливите морски обитатели, с чието документиране се е заел екип изследователи от Австралия.
Ако сушата в по-голямата си част вече ни е известна, то морските дълбини се все още непознати – по различни данни между 80 и 90% от морското дъно никога не са изследвани.
Спонсорирани от австралийското правителство и музея „Виктория”, учените прекарват повече от месец в проучване на дълбоките води край източния бряг на континента. За тях това е прекрасна възможност да изследват развитието на живот при тежки условия.
За всички останали пък това е невероятен фестивал на създания, които изглеждат невъзможни.
Червеният бодлив рак например е един от малкото дълбоководни представители, оцветен в ярък цвят. Оказва се че биологически той е сравнително близък на добре познатия рак отшелник. Пожелаваме ви успех в различаването на лицевата му част от задната.
По думите на ръководителя на експедицията Тим О’Хара животът на тази дълбочина може да се определи като „зъби и желе”. Множество от намерените индивиди имат меки, почти пихтиести тела. Други имат впечатляващи зъби. Но как тези зъби се добират до вкусната и мека плячка при пълната липса на светлина? Лесно – собствениците им много често си произвеждат собствена светлина. Прекрасен пример за това са рибите дракон, намерени от експедицията.
Подобни светлини, обаче, не винаги водят до добри резултати. Дънната риба паяк (Ipnops agassizii) се е специализирала в преследването на светещи твари. Двете плочки на главата ѝ не са очи, по начина по който ние ги разбираме; те нямат структура, подходяща за възприемане на образи. За сметка на това те са особено чувствителни към светлина, което помага за лесното локализиране именно на светещи мишени.
В другата крайност са риби, при които очи изцяло липсват или са закърнели. Такъв представител е триножникът. На пръв поглед тази риба изглежда нормално, до момента в който не реши да се застопори за дъното със своите три дълги „крака”. Това са всъщност израстъци на перките ѝ, като функцията им е да държат рибата насочена с лице към течението. По този начин тя събира своята храна.
Това е змиевидна морска звезда, роднина на познатите ни морски звезди. Когато О’Хара намира този представител, той решава да му даде официалното название Ophiohamus georgemartini, по името на известния автор Джордж Р.Р. Мартин. Със своите остри шипове и ъгли, това създание напомня на О’Хара за короната от сериала „Игра на тронове”.
Друг проблем, с който животът се сблъсква на дълбочина няколко хиляди метра, е намирането на партньор за създаване на поколение. Рибата гущер има добро решение: хермафродизъм. Всеки представител притежава репродуктивните органи и на двата пола. Така, когато и да се срещнат два екземпляра, любов може да разцъфти.
Когато на борда на кораба попада странна, безлика риба, учените смятат че са намерили нов, напълно неизвестен вид. Оказва се че рибата е все пак позната, но доста рядко срещана.
Тя носи име Typhlonus nasus, или сляп хек, живее на дълбочина между 4 и 5 км и към момента има документирани само още два случая на намерени индивиди – през 1874 и 1951 г. Противно на първите впечатления, рибата има очи. Просто са на дълбоко под кожата и са силно закърнели.
Следващото създание наистина е открито за първи път от тази експедиция. Представител на типа Сипункулиди, учените решават да го кръстят фъстъчен червей, заради формата която приема, когато се свие.
Приликата с определени части от човешкото тяло е съвсем случайна.
Оказва се че няма нужда човек да пътува из Космоса, за да срещне пришълци. Поредното откритие на експедицията са месоядните морски гъби.
Тези същества имат шипове от чист силиций, с които си служат за улавяне на плячка. Процесът по храносмилане също е странен. Телата на тези морски гъби се състоят изцяло от стволови клетки, които могат да се превръщат във всеки друг вид клетка, нужен на организма. Когато плячка е хваната, тя бива обгръщана от нови клетки, които започват да я разграждат.
За съжаление, заедно с причудливите създания учените откриват и нещо неприятно. Въпреки че за човек е изключително трудно да достигне подобни дълбини, нашите отпадъци вече са там.
„Въпреки че работим на 100 км от австралийския бряг, ние постоянно намираме ПВЦ тръби, консерви и други подобни. Някои неща са от ерата на парните кораби. На морското дъно има събирани 200 години боклуци”, алармира О’Хара.
