Знаете ли кой е човекът, който стои зад страницата People of Sofia, която има над 150 000 последователи в социалните мрежи?

Вероятно всеки един от вас е виждал поне една от снимките на Вихрен Георгиев през годините, но кой всъщност е той?

Родом от Бургас, Вихрен прекарва съзнателните си години в София, където решава да запечата обикновените градски жители в необикновени кадри. Фотоапаратът винаги е присъствал във всекидневието му.

„Всичко започна още в ученическите ми години, когато намерих един стар фотоапарат в нас. Много ми хареса като механизъм и започнах да снимам любителски, записах се на кръжок, дори си направих собствена фотолаборатория, в която вадех снимки на хартия“, разказва Вихрен Георгиев.

„После много дълго време не можах да снимам, трябваше да работя, да изкарвам пари и да живея и 2010 г., когато бях по-независим, по-улегнал като човек, отново се върна и този интерес към мен. Тогава реших да направя страницата People of Sofia“, допълва той.

Вдъхновен от колорита на София, той започва да снима столичани и посетители на града.

„Много хора се радват, че се появяват в страницата. Дори по едно време имаше организирани групи от ученички, които ходят по „Витошка“ с надеждата да ги снимам“, разказва още фотографът.

Има обаче и хора, които подхождат по-предпазливо.

Какво обаче отличава Вихрен от останалите фотографи, които запечатват моменти от живота на хората в големия град?

„Един приятел беше ми дал определение за моите снимка, че е тиха фотография, т.е. няма преекспониране, няма веене колко добър фотограф съм и колко велик кадър съм направил. Може би в това, че показвам хората в нормалната им среда и нормалния им вид. За мен е много важно да представя човека максимално естествено“, споделя фотографът.

Освен с красиви кадри People of Sofia ангажира вниманието на своите последователи и с погледа върху различни социални кампании, посветени на бащинството, психичното здраве и ваксинацията.

Чрез снимките си Вихрен разказва и за неразказаните човешки истории. Иска да снима и извън София, например малки села, където да покаже хората, които остават назад и сякаш пренебрегнати.