Наближават едни от най-вълнуващите дни в годината – дни, в които вярваме малко повече във вълшебствата, стремим се да бъдем по-добри и да си създаваме повече уют. Споделяме повече моменти с близките си, радваме се както на подаръците, които подготвяме, така и на тези, които получаваме. Украсяваме коледните си дръвчета, организираме празничните си трапези, правим наричанията си на питки, гадеем по орехи и мислим за всичко, което бихме направили през новата година, гонейки злите духове на отминалите дни.
В различните държави традициите са различни. Представяме ви някои от коледните обичаи в Европа:
Паяжинки в коледното дърво
Въпреки че паяците и паяжините обикновено се свързват с Хелоуин, те всъщност са обичайна коледна украса в някои страни в Европа – като Германия, Полша и Украйна.
Според Легендата за коледния паяк някога имало трудолюбива, но бедна вдовица с дечица, които нямало с какво да украсят своето празнично дръвче. Когато се събудили в коледната утрин, те открили множество паяжинки в него, а когато слънчевата светлина ги огряла, мрежичките станали златни и сребърни.
Така паяците и паяжините се превърнали в символ на просперитет в Полша, Германия и Украйна и те са част от коледните им декорации.
Лакомства за елфите на сауната
Сауните са навсякъде във Финландия. Именно в тях семействата се събират и на Бъдни вечер - за да пречистят телата си и да успокоят умовете си преди началото на празненствата. Посещаването на сауната за Коледа се нарича joulusauna. Тя е с повече ароматни масла, празнични фенери и коледни лакомства за „елфите на сауната“ – saunatonttu.
Обувки с моркови до огъня
Синтерклаас е добрият старец, който раздава подаръците на децата в Нидерландия. Той се нарича и Свети Николаус, а на 5 декември семействата се събират, за да отбележат празника му. Организират се партита, изпълняват се песни и се разменят подаръци. А добрите деца получават своите лично от Синтерклаас.
В дните преди 5 декември малчуганите поставят обувките си пред огъня (до радиатора или задната врата), за да ги напълни добрият старец с подаръци и лакомства, докато си проправя път измежду покривите с белия си кон. Някои от децата дори оставят моркови в обувките си, за да нахранят умореното от дългия път животно.
Хляб и портокалова кора за Тио
В региона на Каталуния, Испания, има някои странни, но и доста забавни традиции. Сред тях са Tió de Nadal или Caga Tió, накратко Тио – дървени фигурки с усмихнати лица и шапки. Всяка година те изминават дълъг път от горите и пристигат в домовете на развълнувани деца на 8 декември, за да "изакат" подаръци.
Малчуганите знаят, че трябва да се грижат за своя Тио в дните преди Коледа – покриват го с одеяло, за да не настине, и го хранят всяка вечер с хляб, портокалова кора и халва.
На Коледа децата се събират и удрят дървените си фигурки с пръчки и пеят песни, с които да насърчават Тио да им даде своите подаръци или сладкиши. Подаръците, които Тио оставя, обикновено са малки, тъй като в Испания обикновено малките получават коледните си подаръци на 6 януари, когато пристигат и Тримата крале.
Пиеси на открито
В много части на Обединеното кралство около коледните празници се поставят пиеси на открито по истории от народни приказки. В тези представления не участват професионални актьори, а обикновени хора. Един от най-честите сюжети е между два героя - обикновено между Свети Джордж, покровителя на Острова, и някой зъл характер.
Най-често лошият е убит, но в края на пиесата някой комичен лекар успява чудодейно да го съживи. В много от тези улични спектакли се появява и самият Дядо Коледа.
Каша за Нисе и пушена овча глава
Нисе е митологично създание от скандинавския фолклор, което днес често се свързва със зимното слънцестоене и коледните празници. Нисе е нисък с дълга бяла брада и плетена шапка и прилича на гном.
Традицията в Норвегия повелява, че на Бъдни вечер Нисе трябва да получи своята купа с каша като израз на благодарност за работата му през годината.
В скандинавските страни има поверия, че всяко домакинство има свой дух-пазител – Нисе. Той се е въплътил в тялото на нисък мъж или жена с шапка, които се грижат за домакинството.
В някои части на Норвегия на Коледа традиционно приготвят и пушена на дърва овча глава - smalahove.
Златното прасе на Чехия и Словакия
На децата в Чехия и Словакия се дават обещания, че ако успеят да изядат цялото си меню на Бъдни вечер, то те ще видят златно прасе. Смята се, че тази традиция се е развила още през Средновековието.
Много от децата прекарват голяма част от времето си у дома на прозореца – вярват, че ще видят „неуловимото“ златно прасе.
През годните местните сладкари правят това по-лесно – те изработват малки прасенца от шоколад, обвити в златист станиол. Родителите, които все още се придържат към традицията, поставят шоколадовите фигурки на первазите на прозорците, за да наградят послушните деца. А малчуганите остават с усещането, че прасето е дошло отвън.
Джинджифилови бисквитки – аромат на Коледа
Джинджифиловите бисквитки и джинджифиловите къщички са станали част от коледната трапеза в почти целия свят. Но може би никъде не ги правят толкова добре, колкото в Германия. Баварският град Нюрнберг се смята за меката на джинджифиловия хляб и всяка пекарна там пази рецептите си в тайна.
Всяка година тези сладки изкушения се появяват по магазините и коледните базари в Германия в най-различни форми с глазура и послания.
Нощта на Крампус
В Австрия също ще откриете джинджифилови бисквитки, но и една много по-зловеща коледна традиция. В дните преди Коледа тук пристига Крампус – страшно изглеждащо същество, полукозел, полудемон, чийто образ контрастира на образа на добрия старец.
Крампус наказва децата, които не са слушали през годината и ги води в тъмните царства.
Нощта на 5 декември е известна като „Нощта на Крампус“. Често възрастните се обличат, за да плашат децата, провеждат се специални паради и дори тематични бягания. Всичко това е за забавление и разтоварване от събраното през годината напрежение.
Вино за Ла Бефана
Коледна легенда в Италия, която датира от Средновековието, разказва за Ла Бефана - възрастна жена, подобна на вещица, която била поканена от Тримата мъдреци да се присъедини към тях при посещението на бебето Исус.
Първоначално Ла Бефана отказала заради всичката домакинска работа, която имала да върши.
По-късно обаче тя променила решението си и отишла да ги търси, вземайки метлата си. Възрастната дама понесла и кошница с домашна храна, която приготвила за майката на Христос. Тичала толкова бързо, че дори се издигнала в небето с метлата си.
Така всяка година в нощта на 5 януари – в навечерието на Богоявление, Ла Бефана посещава всички домове в Италия в търсене на Тримата мъдреци и бебето Исус. Семействата я посрещат с вино, а на послушните деца тя оставя сладкиши, а непослушните „дарява“ с въглища.
В Швеция не могат без Доналд Дък
Всяка година преди Бъдни вечер в 15:00 часа шведските семейства сядат пред телевизора, за да гледат Kalle Anka, специално коледно предаване за Доналд Дък, излъчено за първи път през 1958 г.
Едночасовото специално предаване се превръща в традиция за почти половината шведи. Проучвания за периода от 2011 до 2016 г. дори показват, че всяка година има спад от 20% на сигналите, получени на телефон 112 в „Часа на Доналд Дък“. Оказва се, че телевизията може да бъде полезна за здравето.
Време е за 13 десерта
Във френския регион Прованс след коледната вечеря идва ред за 13 десерта. Според вярванията всяко лакомство представлява един от 12-те апостоли, а 13-ото е за Исус.
Десертите обикновено се сервират наведнъж и трябва да се опита отхапе поне по една хапка от всеки. Традициите във всеки дом са различни, но всеки десерт символизира допълнително някакъв елемент от християнството.
