Не са много хората, които знаят, че честването на Деня на будителите е забранено година след 9 септември 1944 г. Тогава редица книги са обречени на забрава, а авторите им – подложени на репресии.
„Преди 1989 г. имаше затвор за книги. Това бяха старите помещения на Сливенския затвор, където всички инкриминирани книги, спрени от продажба, се съхраняваха”, спомня си общественика Кин Стоянов, син на писателя Радой Ралин.
„Люти чушки" беше забранена и на практика изгорена в Полиграфическия комбинат”, обяснява синът на Ралин, който попада под погледа на репресивния апарат. Причина за забраната на книгата му е епиграмата „Сит търбух за наука глух”. За нея Тодор Живков е убеден, че нарисуваната опашка на прасето, всъщност имитира неговия подпис.
Репресиите не подминават и писателя Димитър Димов. Първото издание на романа му „Тютюн” е конфискувано.
Други две знакови цензури са тези на романа „Лице" на Блага Димитрова, която е разгромена с литературна дискусия и на „Хайка за вълци” на Ивайло Петров.
Романът на Константин Константинов „Кръв", посветен на Септемврийското въстание, е забранен още преди Втората световна война.
