Мая Газал е първата сирийска бежанка – пилот на самолет.
Тя е родена в Дамаск и както на хиляди други, животът ѝ се преобръща от войната в Сирия. През 2015 г. семейството ѝ успява да избяга в Обединеното кралство.
Мая е на 16 и по британските закони училищата не са длъжни да я приемат.
Тъй като не говори езика, е отхвърлена от три гимназии. Тя обаче не се предава.
Напук на самотата и изолацията, речникът става най-добрият ѝ приятел и скоро Мая се завръща в клас.
„Това, което ми даде сили да се боря, беше съзнанието, че за една жена образованието е оръжие, то ти дава сила и увереност – така съм възпитана. Не исках това, че съм бежанка, да определя съдбата ми. Хората, които отиваме в друга държава, не го правим, за да седнем и да си клатим краката, а защото искаме да учим и да се интегрираме“, разказва тя.
Един ден Мая стои в хотелска стая край Хийтроу и наблюдава преминаващите самолети. Усещането за безгранична свобода я омагьосва и тя си поставя за цел да полети.
По пътя си преборва не един или два предразсъдъка - че е жена, мюсюлманка, носи хиджаб.
Едва на 21 години Мая Газал става първата сирийска бежанка пилот. Завършва авиоинженерство, печели стипендия от голяма авиокомпания и само след половин година ще управлява пътнически „Боинг 737“.
„Всичко при самолетите е толкова организирано, детайлно, толкова комплексно и в същото време просто. Предизвикателство е, обичам чувството там горе в небето и гледката на мъничките хора долу – това ти дава различна перспектива, че колкото и големи да са проблемите ни, ще отминат и животът ще продължи. А най-хубавото е усещането, че сама контролирам съдбата си“, казва още Мая.
Тя се посвещава и да говори за предизвикателствата, пред които са изправени бежанците по света. Така през 2017 г. се нарежда сред лауреатите на наградата на името на принцеса Даяна, връчвана на младежи, борещи се за промяна в своите общности.