Все повече се опитваме да намерим умни решения за преработването на пластмасата, която използваме. Междувременно проучвания показват как човешките отпадъци попадат на дъното на океана, достигат планинските върхове и дори влизат в състава на кръвта ни.
Ново проучване проследява храненето на сините китове – най-едрите животни на Земята, които ежедневно поглъщат тонове храна. Учените изградили специален модел за проследяване, като различни устройства са били разпределени между 191 кита, обитаващи водите край Калифорния. Животните са имали камери, микрофон, GPS и сензор за движението, предаде "Ройтерс".
Сините китове търсели храната си предимно на дълбочина от 50-250 метра, което съвпада с най-високите концентрации на микропластмаса в екосистемата на открития океан.
Резултатите показват, че заедно с храната в организмите на китовете постъпват огромни количества пластмаса, а това създава опасения за здравето на морските бозайници.
Сините китове са беззъби. Те приемат храната си като прецеждане през филтър. Когато животното отвори огромната си паст, водата нахлува в нея заедно с рояци крил или други морски безгръбначни. Огромният език се притиска към небцето и прецеждащите пластини, а водата се изтласква странично от устната кухина, като малките ракообразни остават във филтъра на пластините. Накрая китът ги избутва с език към гърлото и ги поглъщат.
Според проучването китовете, които се хранят по този начин, поглъщат и около 4 милиона парчета микропластмаса (около 17 кг) дневно. Има обаче и сценарий, при който според размера и броя на ежедневните отваряния на устата, сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса на ден, или до 43,6 кг.
Концентрациите на отпадъци в океаните нарастват през последните десетилетия, а потенциалните последици върху здравето на китовете остават неразбрани.
Други изследвания показват, че ако пластмасите са достатъчно малки, те могат да преминат през чревната стена и да попаднат във вътрешните органи на животните. Дългосрочните ефекти от това все още са неясни. Пластмасите могат също да отделят химикали, които са ендокринни разрушители, посочват учените.
Данните са изключително тревожни, тъй като човекът се храни по същия начин, казват учени от щатския университет в Калифорния. Хората ядат аншоа и сардини с постъпили в тях микрочастици пластмаса.
