Катрин Медлер e артистичен директор на германския театър „Оберхаузен“ и режисьор на едно от най-новите заглавия в афиша на Народния театър. Пиесата „Мрак на края на града“ e написана е от Дарио Беванда (Босна и Херцеговина), в рамките на регионалната инициатива на „Гьоте институт“ за подпомагане на нова драматургия от Югоизточна Европа. Това е един от петте текста, отличени с награда в заключителното издание на фестивала New Stages Southeast (Германия, 2023).

В малък апартамент, в покрайнините на Сараево, чистачката Фикрета (Биляна Петринска) и младата ѝ помощница Бетина (Анета Иванова) се борят с мръсотията, безпорядъка и най-вече – с пластовете прах на времето. Там попадат на аудиодневник, воден от предишния обитател (Зафир Раджаб) по време на обсадата на града през 90-те години. Докато той разказва ежедневието си, Фикрета и Бетина са принудени да се изправят срещу собствените си призраци... Драматурзи на спектакъла са Лаура Мангелс и Павлина Дублекова. Сценографията и костюмите са на Франциска Изензее. Преводът е на Атанас Игов, а звуковата среда – на Кико Бек. През пролетта на 2025 г. „Мрак на края на града“ ще има премиера в „Оберхаузен“.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: Даниел Димитров

Катрин Медлер, в разговор с Даниел Димитров – за себестойността на изкуството в Германия, за „Мрак на края на града“, колко тежко може да бъде бремето на спомените и лесно ли е да убедиш един българска актриса да играе чистачка. И още: Чувства ли властта си в театъра. Каква е средната актьорска заплата в един средностатистически германски театър. Изпитва ли носталгия по театъра от детството и юношеството си. Кое е по-видно днес в театъра днес – социално-политическото съдържание или естетиката. Защо язди, преди да отиде в театъра. В личния си живот високата 1,85 метра блондинка е един ведър и много усмихнат човек, казва, че е пристрастена към хармонията. Обожава книгите, конете и тестените изделия.

От дете ходите на театър. Помните ли първото представление?

- Както много германски деца, и мен ме водеха на семейни коледни пиеси. И това се случваше всяка година в театъра, в моя роден град. Първото нещо беше Gingerbread man – детско представление, от което бях изумена. Това е първият ми спомен от театър...

Изпитвате ли носталгия по театъра от детството и юношеството?

- Да. Когато бях 16-17-годишна, гледах наистина страхотен театър, отново в родния ми град. Спомням си, че тогавашното художествено ръководство на трупата правеше много съвременен репертоар – с един много млад и готин екип. Това време разпали театралната магия за мен.

Винаги съм мислила, че театърът трябва да е извън момента на времето, в което се намираме сега. Че трябва да ни свързва с това, което се случва около нас – социално, политически... Това беше моето откритие тогава. Осъзнавах, че театърът е съвсем на мястото си и засяга теми, които ме интересуваха като млад човек. Аз, разбира се, имах своето място и в училищния театър, и това също беше страхотно.

Около 20 процента от всички театри в Германия се управляват от жени? Чувствате ли властта си в театъра?

- Много добре сте информиран. Това е голяма тема в Германия. Чувствам много свобода и много сила в това, което правя. Чувствам и голяма отговорност, особено като жена в театъра, която трябва да покаже, че жените могат да ръководят по различен начин. Това е нещо като моя кауза.

Снимка: Даниел Димитров

Театърът е и пространство на свободата и силата, но структурите и механизмите, по които работи, все още са много мъжки и твърде праволинейни. Има още много за правене. Мисля, че ако театърът се ръководи от жени и нехетеросексуални мъже, ще има различни гледни точки. Има пиеси, в които играят еднакъв брой жени и мъже, но се иска различно място и гледна точка. Ако се канят повече жени режисьори, ще има много повече разнообразие и различен прочит на класиката. Но това е все още дълъг път...

Може ли да се каже каква е себестойността на изкуството в Германия – ниска, висока, неопределима...

- Ние, в Германия, все още сме много привилегировани, защото имаме богата и разнообразна театрална среда. Има почти 200 държавно финансирани театрални институции, които са много различни една от друга. Има и частни театри.

Трябва да се има предвид, че държавното и общинско финансиране в момента не е в най-добрия си период – поради ковид, инфлация, войната в Украйна. Но въпреки това, субсидиите са доста солидни. Пейзажът е разнообразен, както в естетически план, така и в програмирането. Освен това, сме в интересен момент на трансформация, в който театрите започват да се променят. Вярвам, че подкрепата от държавата няма да се промени, а театрите ще останат свободни да програмират, както намерят за добре.

Каква е заплатата на актьор в средностатистически германски театър?

- При щатните актьори минималната заплата е 2900 евро. Това е началото. В последните години финансовите параметри доста се подобриха, за което заслуга имат и синдикатите, които наистина се бориха много за чувствително увеличение. Като цяло, във всеки театър е различно. Много често заплатата е по договаряне. Бих казала, че средната заплата е около 4200 евро, или нещо подобно.

Снимка: Даниел Димитров

Щатните актьори обаче не могат да правят нищо друго. Почти не могат да снимат в киното, телевизията или другаде. Защото са доста ангажирани и имат от две до шест роли на сезон.

Защо избрахте да поставите у нас „Мрак на края на града“?

- Това е чудесно изградена пиеса. Харесва ми това, че действието се развива на два различни времеви слоя – в наши дни и по време на войната в Сараево.

Как да се справим с болката и нараняванията от миналото, ако това е свързано с политическо и историческо минало, или ако е лично. Мисля, че това е много дълбока пиеса – за тези болки, с които хората живеят и трябва да се справят. Поставя се и въпросът как да живеем с травма, предизвикана от войната – като се нараняваме взаимно, като сме агресивни един към друг... Как да намерим перспектива да живеем и да изградим бъдеще, дори върху тази травма? За мен темата е много вълнуваща и ми харесва как авторът Дарио Беванда показва различни гледни точки. Показва как гледната точка може да се промени, как може „работи“ прошката и как някои болки никога не могат да бъдат изтрити...

Колко тежко може да бъде бремето на спомените и натрупванията от миналото?

- Пиесата всъщност не дава отговор... По-скоро ни подсеща да бъдем чувствителни към другия човек, неговата рана и болка. А как да живеем с болката е нещо, за което всеки трябва да намери своя собствена стратегия. Може би има рани, без които не може да се живее. Това също може да е една от тъжните поуки от пиесата... Но в нея има и надежда, без да дава рецепта за справяне с болката. Просто показва различни стратегии...

Лесно ли е да убедиш един българска актриса да играе чистачка?

- Изобщо не беше проблем. Самият кастингът бе прекрасен... Дойдоха толкова много актриси. За мен беше истинска чест да се запозная с голяма част от трупата. Жените, както винаги, бяха повече от мъжете. Съжалявам, че ще го кажа, но жените бяха и много по-добре подготвени. Всички бяха видели, че това е страхотна пиеса, с много интересни герои...

От това, което успях да зърна като Ваши проекти, оставам с усещането, че визията в едно театрално представление е водеща, а при Вас тя е и впечатляваща...

- Да, вероятно е така. Много разчитам на моите сценографи, затова обикновено работя с двама, всеки дава своето предложение и винаги се опитваме да намерим най-добрата визуализация. Но също така съм голям фен на втория план в театъра. Затова харесах и Дарио Беванда, където този втори план е времето, съня или някакво друго метафизично ниво.

Снимка: Даниел Димитров

Тази добавена стойност е нещо, което винаги ме е интересувало в театъра и вероятно това е, което се опитваме да го има и на сцената... Но също така съм фен на думата и текста. Както знаете, аз съм и драматург.

В София получи ли се това, което искахте и очаквахте?

- Абсолютно. Както споделих, за мен беше прекрасно изживяване да работя с актьорите. И тримата са наистина изключителни и са страхотни личности. Те дадоха много от себе си в това представление – като мислене за героите, за темата. Бяха ангажирани от първата минута. Имахме чудесна дискусия и разговори помежду си.

Аз за първи път работя на английски и бях малко притеснена дали ще мога да се справя. Но ние не само, че се разбрахме, но намерихме общ театрален език доста бързо. Разбрахме се за естетиката, за това как да играем и как да използваме пространството...

Казвате, че театърът е две неща – социално-политическо съдържание и естетика, и че може да има моменти, когато едното или другото става по-видно. Кое е по-видно днес?

- Мисля, че в момента, в Германия наистина има повече театър, свързан с политиката. И това се случва през последните години.

Добрият артист има интуиция за това, от което се нуждае моментът и театралното програмиране. Вярвам, че в момента е важно театрите да са отворени пространства. Заради всичко, което преживяваме в Европа, в момента, заради националистическите движения... Освен това, популистките дискурси стават доста силни, хората не говорят помежду си... Те са затворени в собствените си граници и е трудно да бъдеш сложен, да бъдеш диференциран, да бъдеш отворен, либерален и смел.

Снимка: Даниел Димитров

Театрите все още са пространствата, които могат да бъдат отворени за дискусия, за съпричастност, за една по-фина линия, за чувствителните и крехки моменти. Хората могат да се съберат, да гледат пиеса, да изпитат тези емоции и да се отворят – поне малко. А това е много, само по себе си. Дори след една комедия, ние сядаме заедно и си говорим, а ако е политическа пиеса, би предизвикала нещо като дискусия...

Кога осъзнахте, че театърът е „най-красивото място за работа и живот, което можете да си представите“? Това са Ваши думи, казани през 2023 г.

- Осъзнах го, когато започнах първата си работа в театъра. Осъзнах колко различни са хората, с различни способности в работата, събрани заедно, за да дадат най-доброто от себе си, и най-голямата им мотивация е, че са заедно за един проект. Това беше в театъра на родния ми град. Когато завърших училище, направих първи си стаж там.

Катрин Медлер е родена през 1976 г. в Оснабрюк. От 2022 г. e артистичен директор на „Оберхаузен“. Преди това е била главен драматург и режисьор в театър „Мюнстер“ и директор на Държавния швабски театър в Меминген, който по време на нейното ръководство е удостоен с Федерална награда за театър. Завършила е драматургия, театрознание и сравнително литературознание в университета „Лудвиг Максимилиан“, в Мюнхен, и Баварската театрална академия „Аугуст Евердинг“, както и в Синсинати, Охайо. В образователния ѝ път следват едногодишен изследователски престой в Калифорнийския университет и докторска степен, както и различни преподавателски позиции. Като режисьор поставя в Държавния театър на Майнц, Градския театър на Инголщат и театъра на Трир. Сред най-важните ѝ постановки са „Мъгла през август“ от Джон фон Дюфел, „Маргарете Малташ“ от Кристоф Нусбаумедер (номинирана за германската театрална награда „Фауст“), „Ада и нейните дъщери“ от Ноа Хайдъл, германската премиера на адаптацията на романа „Пътникът“ от Улрих Александър Бошвиц, както и „Разследването“ от Петер Вайс, което поставя на територията на комплекса, където са се провеждали събранията на нацистката партия.

Театърът все още ли е това красиво място за работа и живот?

- Да. Все още мисля, че това е място с голяма свобода – да създаваш, да мечтаеш, да твориш... Харесвам и работният контекст на театъра. Смятам, че хората там са специални и това е мястото, което им дава възможност да бъдат различни. Театърът е сигурно място – за това да бъдеш малко по-различен или да мислиш различно, или да изпитваш определени емоции. Затова обичам театъра.

Знам, че много обичате тестени изделия. Кое Ви е любимото?

- (Смее се – бел. а.) Сега е баница и геврек. Като цяло, много обичам да ям. Обожавам сандвич със сирене, а тук има страхотни сандвичи със сирене. Открих, че имате и суперсирена.

Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?

- Може би, енергичен. Надявам се. Но може и нервност (Смее се – бел. а.).

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича театъра. Много е скучно, нали?

Аз също съм човек, който обича конете. Това е другата ми страна. Обичам да яздя. Имам много симпатичен стар кон, който не ми принадлежи, но излизам да яздя два пъти седмично в Германия. Много е хубаво. Рано сутрин, бавно, на село. След това отивам в театъра.

Снимка: Даниел Димитров

Катрин Медлер е родена през 1976 г. в Оснабрюк. От 2022 г. e артистичен директор на „Оберхаузен“. Преди това е била главен драматург и режисьор в театър „Мюнстер“ и директор на Държавния швабски театър в Меминген, който по време на нейното ръководство е удостоен с Федерална награда за театър. Завършила е драматургия, театрознание и сравнително литературознание в университета „Лудвиг Максимилиан“, в Мюнхен, и Баварската театрална академия „Аугуст Евердинг“, както и в Синсинати, Охайо. В образователния ѝ път следват едногодишен изследователски престой в Калифорнийския университет и докторска степен, както и различни преподавателски позиции. Като режисьор поставя в Държавния театър на Майнц, Градския театър на Инголщат и театъра на Трир. Сред най-важните ѝ постановки са „Мъгла през август“ от Джон фон Дюфел, „Маргарете Малташ“ от Кристоф Нусбаумедер (номинирана за германската театрална награда „Фауст“), „Ада и нейните дъщери“ от Ноа Хайдъл, германската премиера на адаптацията на романа „Пътникът“ от Улрих Александър Бошвиц, както и „Разследването“ от Петер Вайс, което поставя на територията на комплекса, където са се провеждали събранията на нацистката партия.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK