На 7 декември 1941 г. Япония атакува изненадващо американския тихоокеански флот в базата му в Пърл Харбър, Хавай.
Това нападение поставя началото на поредица събития, които променят изцяло историята и хода на Втората световна война. Самата битка и последвалото я сражение при Мидуей изменят тотално начина на водене на морски бойни действия, изтиквайки на преден план самолетоносачите, за сметка на линейните корабит.Затова не е чудно, че случилото се е превърнато в национален мит както в САЩ, така и в Империята на изгряващото слънце.
Една от легендите за атаката в Пърл Харбър е, че успехът ѝ се дължи на японския стратегически и тактически гений, но това далеч не отговаря истината.
Реално погледнато обаче планът за японската атака над американските военноморски сили повтаря до голяма степен точно битката при Таранто от 11 ноември 1940 г., при която Великобритания успява с изненадваща въздушна атака от самолетоносачи да потопи половината италиански флот, докато е закотвен в своята база.
Британският адмирал Андрю Кънингъм, който е мозъкът зад операцията в Средиземно море, заявява, че вече „самолетите са най-унищожителното оръжие на флота”. Думите му са чути много добре от неговите колеги в Токио.
Историкът Мартин Гилбърт отбелязва, че още на следващият ден след британското нападение над Таранто главнокомандващият на имперския японски флот Исоруко Ямамото заповядва да бъде започнато разучаването на английските планове за битката и приложимостта им за атака над американската база в Пърл Харбър.
Година по-късно японската морска операция е осъществена и атаката срещу Пърл Харбър става повратен момент в историята, но малцина си спомнят за предхождащата я битка при Таранто в Средиземно море.
