Туризмът навсякъде е изправен пред предизвикателства, причинени от климата. Това означава, че изцяло трябва да се променят правилата за пътуване до определени дестинации.
"През април и май тази година пътувах из Непал – сезонът, считан за най-доброто време за трекинг, често рекламиран като „най-доброто време за посещение. Почти всеки онлайн пътеводител обещаваше ясно небе и комфортни температури. Вместо това се сблъсках с мъглив, замърсен въздух и ниска видимост, особено в по-ниските части. Ранен мусон премина през страната – за кратко изчисти дима, но го замени с проливни дъждове, за които не бях подготвен. Разликата между очакванията и реалността беше стряскаща", разказва пред BBC пътешественик.
Това не е само проблем на Непал. Австралия регистрира най-горещия месец март в историята си тази година, с температури с 2.41°C над историческата норма. В Япония сакурата започва да цъфти по-рано от всякога. В глобален мащаб вече е обичайно да имаме по-дълги лета, по-къси зими и непредвидими „фалшиви пролети“.
„Затоплянето на планетата от около 1980 г. насам прави горещите вълни, сушите и наводненията по-чести и по-тежки“, казва Джонатан Ърдман, старши метеоролог в The Weather Company. „И трите са най-често срещани през лятото, когато туристическият сезон е в своя пик.“ Но тази непредвидимост вече обхваща цялата година.
„Изключително влажни или сухи периоди могат да се случат по всяко време – включително и в така наречения ‘междинен сезон’ – ако метеорологичният модел се задържи за по-дълго“, добавя Ърдман.
Традиционно, „най-доброто време за посещение“ означаваше пиковия туристически сезон – период с добро време и лесен достъп до преживявания. С времето съветите станаха по-прецизни. Например, пътеводител за Италия може да препоръча април и октомври за по-малко тълпи, февруари за Карнавала във Венеция или януари за ски в Доломитите – периоди, съобразени с конкретни преживявания, не само с „хубаво време“.
Но въпреки тази прецизност, все още се приема, че сезоните ще се държат така, както винаги. А ски пътеводител за Доломитите вероятно няма да спомене, че снеговалежите в Европа вече са крайно непредсказуеми.
Джулиана Шреста, съоснователка на Duluwa Outdoors – водена от жени компания в Непал, която организира образователни преживявания на открито – казва, че тази непостоянност е едно от най-големите им предизвикателства. „Преди, когато клиенти искаха снежен трек през декември, можехме уверено да предложим маршрути като базовия лагер на Анапурна“, казва Шреста. „Но сега е трудно да кажем със сигурност дали условията ще бъдат подходящи. Просто вече не знаем.“
Тази реплика – „вече просто не знаем“ – звучи все по-често. Изскача в моите пътувания, в разговори с местни водачи и все по-често в академични изследвания. Изследователи от Станфорд, например, са установили, че тенденциите към затопляне могат да направят дори краткосрочните прогнози по-малко надеждни. Тогава защо тази реалност често липсва от съветите за пътуване и планиране?
Част от проблема се крие в това как се предава информацията – или по-скоро как не се предава. Шреста отбелязва, че в големите туроператори екипите често работят изолирано, което означава, че човекът, който продава пътуването, никога не е бил на мястото. „Когато става въпрос за критични детайли като актуални метеорологични условия, или дори базови съвети като ‘вземете си маска заради замърсяването’, те или не знаят, или не смятат, че е нужно да го кажат“, обяснява тя.
Съществува и страх да не се уплашат потенциалните клиенти – риск, който някои компании не желаят да поемат. Но пропускането на климатичните реалности има последствия: пътешествениците пристигат неподготвени; преживяванията се влошават; а местните бизнеси и репутации страдат. „Няма нищо лошо в това да искаш да печелиш пари“, казва Шреста. „Но третираш ли клиентите си като просто цифри, или ги насочваш към добре подбрано преживяване, с прозрачност?“
Решението не е обвинението, казва Шреста, а емпатията – и адаптацията. За туроператорите, подготовката на клиентите за възможни смущения вече е минимумът. Това може да означава обновени списъци за багаж според непредвидимо време, реалистични очаквания, насърчаване на пълна туристическа застраховка, гъвкави политики за резервации и резервни планове при отпадане на маршрути. Най-важното е, че компаниите трябва да имат планове за реакция при кризисни ситуации – включително екстремно време и природни бедствия.
С увеличаването на екстремните климатични явления, все повече туристи избират да пътуват в „междинните сезони“, които освен всичко друго предлагат и по-малко тълпи и по-добри цени. „Виждаме как тази тенденция набира сила в Европа“, казва Сузане Ети, мениджър по глобалното екологично въздействие, „като резервациите за някои от нашите топ летни дестинации, като Италия, Испания и Португалия, се изместват към пролетта и есента.“
Отчита се 21% годишен ръст в пътуванията към Скандинавия, подхранван от хора, търсещи по-хладни алтернативи на горещите и претъпкани средиземноморски лета. В отговор, туроператорът планира да разшири своите оферти за Северна Европа с 50% догодина.
Няма как да го избегнем – начинът, по който пътуваме, ще трябва да се промени, и то повече, отколкото досега. Екстремните климатични сътресения ще се засилват още повече, дори ако глобалното затопляне се задържи в рамките на 1.5°C, предупреждава Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC).
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
