„Йосо, отвори се. Отвори се. Отвори се!“ С тези думи Райна Томова насърчила съпруга си Йосиф Сърчаджиев да се върне на сцената като режисьор. „Много е важно да се отворя, защото в тия дни човек се свива, става зъл. Много мръсотия има около нас...“, коментира Сърчаджиев след първата за тази година премиера – „Прелестите на изневярата“, в Сатиричния театър.
Сърчаджиев не скрива, че с много любов се е обърнал към екипа и е благодарен за получената „много, много, много любов“. Резултатът е нов прочит на комедията на Валентин Красногоров, поставена у нас на същата сцена през 2012 г. и
спряна след 29 изиграни представления
Шест години по-късно режисьорът работи със същия постановъчен екип – сценограф е Елена Делева, а композитор на музиката – Мартин Каров. От предишния актьорски състав участват Пламен Великов, Ана Вълчанова, Йорданка Стефанова и Полин Лалова. В новата версия гледаме още Мирослава Върбанова, Явор Борисов Богдан Казанджиев и Екатерина Георгиева.
„Прелестите на изневярата“ разказва четири малки истории, вдъхновени от битието на четири двойки – любовници в „Да доживеем до вдругиден” и „Прелестите на изневярата”, съпрузи пред развод в „Семейна сцена” и две случайно срещнали се дами в „Женска орисия”.
В този
театър с елементи на мюзикъл
всичко е нагоре с краката – отношенията между героите, решенията, през които минават, чувствата, които ги връхлитат и не им дават много време за мислене. Диалозите са подплатени с приятна музика, изпълнена от актьорите. Сред парчетата по стиховете на Робърт Бърнс е и „За старата любов", но в танго аранжимент. Така, сред, на пръв поглед, абсурдно звучащи композиции и миш-маш от емоции, и георите, и публиката дават отговори на различни въпроси: Колко е разстоянието от „Обичам те!“ до „Ненавиждам те!“? Защо всъщност искаме да имаме деца? Трябва ли да чувстваме вина от изневярата? Възможно ли е един мъж да обича законната си съпруга, дори когато я нарича уличница? Как разбираме, че е дошло времето за развод? Защо една жена трябва да търпи в лошо настроение съпругът й да я нарича „Моята чума“, а когато е на кеф – „Моето чучело“?
В диалозите си Красногоров стига до още по-крайни и брутални фрази от типа на „В сравнение с нея си като изплюто мляко!" (мъж към любовницата, сравнявайки я със съпругата си). Светлият лъч в този хаос идва, когато една „проблемна двойка" стига до извозда:
„Не ни е лесно, но затова пък не ни е скучно!"
Думите отново са на мъж към любовницата, с която все не могат да намерят време да се видят като хората, но затова пък намират време да водят глупави разговори, за да стигнат да заключението, че всъщност нямат пълноценна връзка, а за капак винаги са на ръба на ситуация в стил „Мъжът й ще я убие, а шефът му ще го уволни!“.
„Прелестите на изневярата“ е история от истории, без начало и без край, каквото е и самото усещане на всеки, опарен от изневярата...
Йосиф Сърчаджиев за „Прелестите на изневярата“
Знаем, че темата за изневярата е третирана чрез всички жанрове в историята на драматургията – от древногръцките трагедии до съвременната сатирата и фарса. Тя категорично е застъпена и в Библията чрез една от десетте Божи заповеди: Не прелюбодействай!. Нашият автор обаче не си служи нито със законите на драмата или трагедията, нито с острието на сатирата, нито с подигравката и кикота на фарса. Не си служи в чист вид, но на много места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И въпреки това, той гледа на героите си с разбиране, обич и умиление, без да им спестява неудобните ситуации, конфузните състояния или жалките реакции. Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, мислено е поставено в кавички от автора. „Прелестите на изневярата” съвсем не са чак толкова прелестни.
Стремежът на човека към разнообразие, любов, страст или щастие чрез изневяра е съпътствано от неудобства, терзания, страхове, подлост и лъжи и, в крайна сметка, остава непълноценен, недоизживян и някак недостоен. „Това е положението, сякаш ни казва авторът. Такива сме от Адам и Ева до нас самите. Не сме ангели, слаби сме, страстите са по-силни. Нека се погледнем чрез героите на пиесата и да се примирим със себе си”.
За автора
Валентин Красногоров е роден на 20 декември 1934 г. Любопитна подробност от неговата биография е, че е доктор на техническите науки, автор на монографии, патенти и статии в областта на химическите технологии. През 1969 г. започва активно да се занимава с драматургия. Автор е на над 40 пиеси, преведени на английски, немски, испански, чешки, полски, словенски, румънски, албански, хърватски, монголски, гръцки, естонски, украински, турски, иврит, якутски, аварски и други езици. Общият брой на постановките по целия свят надхвърля 800. Най-много пиеси са преведени у нас – 11.
Първата премиера на „Прелестите на изневярата” е през 1982 г. в Ленинград. До момента комедията е поставена 97 пъти, включително в Канада, Израел, Австралия, Албания, Финландия, Германия, Румъния.
Валентин Красногоров е признат за майстор на парадокса – поради това, че умело създава интрига още от първата минута на действието и държи зрителя в напрежение до края на пиесата. За да отдалечи зрителя от преждевременното „разгадаване“, за да приспи неговата бдителност, авторът често прибягва към елементите на детектива, комическата ситуация, въвежда в действието допълнително напрежение, преплитайки ги в случващото се. Често става така, че развръзката клони към щастлив край, а неочаквано всичко завършва с крах. И обратното – от пепелищата изникват красиви цветя. И което е най-странното – колкото по-невероятни са ситуациите, толкова по-близки се оказват те до живота и действителността.
