Йорданка Христова е единствената изпълнителка, на чийто концерт може да се чуе уникална латино версия на „Миллион алых роз“ и Vaya Con Dios на български, което е само една много малка част от богатия репертоар на певицата.
На 19 ноември тя обяви, че това е последният й самостоятелен рецитал в зала 1 на НДК. „След пет години ще се видим в „Арена Армеец“, допълни тя след кратка пауза, а когато залата избухна в аплодисменти, уточни, че това е „шегичка“, защото никога не би причинила на феновете си преживяване в „пластмасова“ зала.
По време на целия си двучасов спектакъл, наречен „Моя път – любов“, Йорданка Христова не спря да се шегува със себе си, разказваше истории от миналото и си спомняше за личности, които е срещнала през своята 55-годишна кариера. Сред тях – Йосиф Цанков, Тончо Русев, Александър Бръзицов, Чучо Валдес, композирали специално за темпераментната артистка, а също и поети, колеги, приятели.
Освен с песните, белязали различни етапи от целия й творчески път, поклонът към нейно величество публиката бе направен с неколкократни обяснения в любов и специални благодарности за взаимното доверие през годините. „Аз винаги съм била вярно куче“, обяви тя преди да изпее „Аз търся верността“ – една от най-известните й песни по музика на Хосе Фелисиано. Негов е и друг от хитовете на родната звезда – „Ще продължавам да пея“.
В една от паузите се получи своеобразен мини акапелен рецитал, в който с части от песни на гръцки, арменски, испански, италиански и български бяха поздравени приятели в залата, дошли специлано заради Йорданка Христова от различни краища на България и света.
Неповторимата атмосфера на концерта бе и заради някои от коментарите между изпълненията.
За киното: Разминах се с киното, но затова пък от малка обичам да гледам филми. Спомям си, че не пропусках предпремиерните заглавия в кино „Димитър Благоев“, които се прожектираха в 10:00 ч.
За пътуванията: 120 пъти съм обиколила земното кълбо със самолет.
За очите си: Оперираха ме от катаракт и виждам перфектно хората в залата. Има и минус в цялата работа, защото сутрин като се погледна в огледалото, виждам колко съм се сбръчкала.
За Михаил Белчев: Освен че сме се вълнували, сме плакали с удоволствие. Обичам те, Мики!
За новите песни: Мислех, че ще изпея само 2-3 песни за първи път, а те са оказаха осем.
За сестра си: Сестра ми беше причината да пея. Тя ми показа как да намеря истинската любов. Долетя от Сан Франциско, специално за концерта.
За мъжете: Всички мъже, които са ме обичали, отдавна ги няма. За тях е следващата песен, последната композиция на Йосиф Цанков – „Прощално“ по стиховете на Вапцаров.
За Тончо Русев: В негова памет ще изпълня любимата му песен – „Незабрава“.
За импровизацията: Едно от големите ми разочарования в началото на моята кариера бе, че най-добрата импровизация е отрепетираната. Днес аз правя точно това, което искам – импровизирам, без да вървя по сценарий. Затова ви наговорих куп глупости, но съм откровена.
За първата плоча: Първата ми дългосвиреща плоча бе издадена през 1971 г., за да мога да участвам на фестивала „Сопот“ в Полша. Условието за участие бе да имам плоча.
За ветрилата: Имам ветрила във всички цветове. На моите години и вие ще имате ветрила.
За Данчето: Ако бях звезда, сега някой щеше да върви подир мен, но аз съм си вашето Данче.
