Приятно различна е като че ли най-подходящата дума от впечатлението, което Йоана Буковска създава на сцената сред онези, които я познават само от ролите й на малкия и големия екран. Истинската й звезда изгря със Стела от „Дунав мост“ (1999). Години по-късно се появи и втората Стела – в „Шивачки“ (2007). „Пансион за кучета“ (2000), „Отвъд чертата“ (2003), „Патриархат“ (2005) и „Моето мъничко нещо“ (2007) са само част от ролите на Йоана Буковска в киното.
Междувременно, актрисата не е спирала изявите си в театъра. В първите месеци на 2018 г. четем името й върху афишите на две театрални премиери в София. Едната е в „Поручик Бенц“ от Димитър Димов на сцената на Нов театър НДК с Ивайло Захариев и Любомир Ковачев, а другата – Moderato cantabile в „Сити марк арт център“.
Режисьорът Стилиян Петров е автор на първата в света сценична версия на Moderato cantabile. Едноименната оригинална творба на Маргьорит Дюрас е писана преди точно 60 години, а през 1960 г. излиза филм с Жана Моро и Жан-Пол Белмондо в главните роли. Коментарът на писателката е повече от остър, според нея режисьорът Питър Брук е акцентирал предимно върху интимните чувства на главните герои и е пренебрегнал подтекста.
На Йоана Буковска и Ивайло Драганов са поверени главните роли в интерпретацията на Стилиян Петров. И със сигруност, Дюрас би одобрила решението му да заложи на многопластовостта и желанието да извлече от текста недоизказаното, неясното, невидимото. „Маргьорит Дюрас е моя любов повече от 15 години, признава режисьорът. В различни свои периоди я откривам по различен начин. Самата тя е много голяма загадка и се разкрива изключително трудно и не без съпротива“.
Йоана Буковска, паралелно с главната роля е поела още една, не по-маловажна функция – на преводач на текста, заедно с режисьора и с езиковия консултант Снежина Здравкова.
В интервю за bTVnovinite.bg актрисата говори за най-новите си изяви в театъра и киното, за нейната лична промяна, за „Дунав мост“...
– И в „Поручик Бенц“, и в Moderato cantabile героините Ви изпиват огромно количество вино...
– Напоследък ми върви на роли с много пушене и с много вино. Тази тенденция сякаш започна с „Коко Шанел“.
Ако трябва да се придържаме към Маргьорит Дюрас, в която съм се потопила напоследък и ме е обсебила, алкохолът дава друго ниво на съществуване, друга гледна точка, различна от реалността, която понякога е за добро, понякога е за зло. Но със сигурност това са хора в нарушение – те злоупотребяват много, все едно с какво. Злоупотребяващите хора са много гранично живеещи хора. И именно с тези граници на моите героини ми е интересно, заедно с тях се потапям в отвъдни светове, където понякога сякаш се докосвам до истината и абсолюта за нещата много по-точно. И тогава е нужно друг вид осъзнаване, а алкохолът е вид помощно средство в това отношение.
Иначе е много неприятно, защото ние пием сокове. Имаше идеи да пием и истинско вино, но е непосилно да издържиш в такава обстановка с истинско вино. А от соковете ти залепват устата... (Смее се.) Лично на мен от много цигари ми се завива свят и изглеждам като пияна, но не мога да се контролирам. Това пък ми помага да се потопя в друг вид реалност и да възприемам нещата от гледната точка на героинята си, а не от гледната точка на Йоана.
– Като говорим за роли, Маргарит Дьорас не е ли прекалено голяма хапка – не само за режисьора, но и за актьорите?
– Оромна хапка е. И огромен риск. Но аз не се страхувам от тези експерименти и търсения. Защото ми се иска да правя неща, които променят не само актьора, но и публликата. Мен лично целият работен процес в Moderato cantabile много ме промени. Не мисля, че все още сме го овладели, защото това е наистина сложна материя. В момента търсим подход как да я визуализираме и да я направим театър без да е театър и да е документална без да е недостатъчна. И в същото време – да се потопим в една имагинерна сфера, която от нашето въображение трябва се прелее във въображението на зрителя. Това е все едно да играеш „Догвил“ на ум.
– За хората, които не са Ви гледали отдавна, това завръщане с два спектакъла планирано ли беше или стана случайно?
– Да, до известна степен беше планирано. Защото моята презумпция беше да напусна Театъра на армията, за да правя значими образи в различни проекти с различни съмишленици, с които досега не съм работила. Под съмишленици имам предвид и автори, и режисьори, и колеги. Смятам, че на моето ниво – актриса с 26-годишен опит, но и в силата си на тази възраст (40 години), трябва да поема предизвикателството на най-сериозните си роли. Защото все още имам енергията, а и познанието, и опита да ги направя.
Продължавам да съм убедена, че ролите, които се парвят в театъра, са лабораторията на актьора, където може да изпробват нови средства, нови характери и нови обстоятелства от живота. И всичко това после може да послужи в киното, където всичко е през лупа и много по-минималистично. Когато вече имаш познанието за дадена ситуация, много по-лесно се концентрираш и го вадиш като есенция в киното. Поне такъв е моят начин на работа.
– Кога да очакваме нова доза от тази Ваша есенция да овкуси голямото кино?
– Скоро трябва да излезе филм, който заснехме преди Коледа с Костадин Бонев. Лентата бе с работно заглавие „Вълците идват“, след това стана „Далеч от брега“, сега не зная с какво име ще излезе.
– Какво предизвива сега, днес, у вас името „Дунав мост“ – почти 20 години след премиерата?
– Носталгия, любов към професията и желание винаги да попадам на творчески екип като тогавашния. Всички работехме с много любов, затова този продукт стана толкова заразителен. Винаги, когато даваш много любов, и тотално се отдаваш на нещо – киното и телевизията имат силата да заразяват хората и да ги правят съпримастни. След всички полемики по онова време, Иван Андонов беше казал, че този филм ще добие истинския си облик и значение поне 10 години след създаването му. За съжаление, той не успя да дочака времето на реалните отзиви – отвъд политическото време, в което се появи, и социалните дадености.
Горда съм, че „Дунав мост“ беше първият от множеството социални образи, които са огледало на настоящия ден. Очевидно, имам тази съдба да ми се падат такива образи, защото после дойде „Моето мъничко нищо“ с Нели Кодева, след това – Виолета Захариева. Това са емблематични образи на днешния ден. За мен киното и филмите трябва да бъдат прозорец или ключалка, през които надникваш и виждаш какво реално се случва днес, без то задължително да е лицеприятно и приемливо. По-скоро, трябва да е обратното. Трудно е, но е удовлетворяващо да знаеш, че си бил емблематичен за времето си.
– Какви прилагателни трабва да сложим пред името на актрисата Йоана Буковска днес?
– Ами Йоана Буковска-Давидова не случайно държи на Давидова, защото моето семейство ми даде тази сила и увереност в мен като жена и като човек, без да трябва да се оправдавам каква съм и защо си избирам ролите. Мисля, че това донесе и моята много по-голяма разкрепостеност и смелост в ролите, които правя. Аз не се задоволявам с постигнатото. Смятам, че има още накъде да вървя, да изненадвам себе си и публиката.
