Учени разработват синтетичен геном на дрожди, с който да бъде възпроизведен щамът Saccharomyces cerevisiae.
Когато бъде завършен проектът, новите щамове дрожди могат да се използват за ваксини, биогорива, химикали. Пивоварната индустрия е много заинтригувана от резултатите, например от създаването на щамове, които са по-устойчиви на алкохол или чийто метаболизъм не изисква толкова енергия.
Синтетичната биология свързва изкуствени гени в нови материали по начин, подобен на построяването на машини от много части. Според някои тя може дори да осигури основата за нова индустриална еволюция. Други обаче се опасяват, че с нея човекът ще "си играе на Господ" и ще се опита да създаде изцяло нови форми на живот. Има и страхове синтетичните организми да не бъдат изпуснати в природата и да се развият безконтролно.
Хората вече могат да контролират много аспекти на природата - от селското стопанство до изкуственото оплождане. Новопоявяващата се област на синтетичната биология изглежда много перспективна.
Първата жива клетка, контролирана от изцяло изкуствена ДНК, беше създадена през 2010 г. Това обаче беше бактериална клетка без ядро. Дрождите са много по-сложни. Като хората и растенията дрождите са еукариоти и имат сложи структури, които съхраняват ДНК в ядрото. Те са избрани, защото гените им са около 6000 - сравнително малко, в сравнение например с растенията.
Международният екип от учени ще направи 16-те хромозома, необходими за завършване на генома на дрождите. В него участват учени от Великобритания, САЩ, Канада, Индия.
Учените проектират парчета ДНК компютърно. След това те ще бъдат синтезирани от специализирани компании. Екипите ще съберат парчета ДНК в секвенции и ще ги поставят в клетка от дрожди, като първо премахнат естествената й ДНК. Някои части от генома ще бъдат пренастроени, така че да изпълняват функции, които иначе не са възможни.
Работата ще помогне и в човешките изследвания. Дрождите се използват за модел при изучаването на рака. Те имат строежа и някои от кодиращите регулиращи системи на човека. Координатор на проекта е проф. Джеф Беики от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ.
