Ръкомахането е толкова неоспоримо италианско като моцарелата, банкрута и фразата "бунга бунга". Традицията да се жестикулира обаче е не само израз на емоции - италианците уточняват ежедневната си реч с около 250 знака с ръцете.
Повечето италиански жестове са се появили в Неапол. Най-честите са хоризонтално насочване на пръстите от брадичката,преувеличено вдигане на раменете, показване на дланите, повдигане на веждите, отчаяни възгласи.
Някои са обидни, например за гей и рогоносец, други са невинни като "ще ми дадеш ли цигара" и "обади ми се". Често използван е и "колко вкусно". Всички те вече се разпознават от чужденците.
Изабела Поджи, професор по психология в университета Рома Тре и специалист по жестовете, идентифицира 250 индивидуални знаци, които според нея са като самостоятелен език. Някои от тях може да са с много сложно значение - заплаха, желание, отчаяние, срам, гордост. Единственото нещо, което различава жестовете от езика на знаците, е че се използват индивидуално.
Никой не може да каже със сигурност как се е развила системата на жестовете. Според една теория италианците са ги измислили като таен език през вековете чужда окупация - от Австрия, Франция и Испания от 14-и до 19-и век.
А в шумен град като Неапол жестикулирането е начин да отстояваш територия. За да привлекат внимание, хората са жестикулирали, като са използвали за това цялото си тяло, каза проф. Поджи.
Жестовете с ръце е имало и в древността. Такива се виждат на древногръцки вази, намерени в района на Неапол, и могат да бъдат сравнени със съвременните.
Италианският писател Итало Свево пише в писмо до съпругата си от Англия през 1901 г.: "Изглежда в тази страна непрекъснато ми се смеят заради навика да жестикулирам . . . Ръцете в джобовете - това е единствения начин да говориш английски".
