Личната история на 85-годишна жена от Ванкувър представи необичаен казус, свързан със закона за асистирана смърт в Канада. В обширен материал журналисти на „Гардиън“ разказват историята на Лейла Бел, нейната последна битка като активист и борбата за асистирана смърт.
Лейла Бел за първи път чува диагнозата Алцхаймер когато е на 84 години. Болестта е добре позната в семейството й – майката на Бел умира от същото заболяване, като в последните си дни не можела да познае дъщеря си, която се грижи за нея.
„Спомням си колко беше ужасно да виждам влошаването на болестта, как тази жена губи всичко, всяка част от себе си без обвивката“, разказва Бел.
Диагнозата й не е толкова крайна – Бел е с начален стадий на Алцхаймер. На болестта й е нужно време, за да се развие, но понякога се наблюдават и големи скокове във влошаването на пациентите. Поради тази причина Бел решава да кандидатства за програмата за асистирана смърт в Канада.
Законът в Канада, позволяващ асистираната евтаназия, има строги изисквания кои хора са подходящи. Едно от тези изисквания е кандидатстващите да могат да дадат информирано съгласие поне два пъти – един път когато са одобрени за процедурата и втори път, в деня на смъртта им. Съгласието трябва да бъде направено с ясно съзнание и преценка – нещо, което се оказва сериозен проблем за Бел.
Тя вижда ситуацията така – за да може да си отиде спокойно и без да натоварва семейството си, тя трябва да избере да умре преди да й е дошло времето. Ако чака до последния момент, когато Алцхаймерът вече е засегнал мисълта й по-сериозно, тя няма да покрива критериите, които законът изисква за информирано съгласие.
„Може би ако имах друго заболяване, от което знаех кога ще умра. Тогава лекар можеше да ми каже – остават ти още два месеца, три месеца, шест месеца. Това никой не може да ми го каже“, споделя Бел в интервю.
При Алцхаймер влошаването става постепенно. Някои пациенти години наред са с първи стадий на болестта, който почти не пречи на ежедневните им дейности. Но има случаи в медицината, когато инцидент или друг здравен проблем рязко влошават болестта.
„Ако имаше как да направя искането официално предварително, тогава нямаше да има нужда да взимам решение да умра в този момент. Аз съм принудена да реша сега, защото съвсем скоро няма да мога да го направя“, казва Бел.
Много поддръжници на асистираната смърт в Канада са на едно мнение, че условията са прекалено ограничаващи. Така, например, хора с ракови заболявания, които не засягат мозъка, често не могат да дадат информирано съгласие, тъй като медикаментите, които приемат замъгляват разсъдъка им.
Активистите, както и Лейла Бел, настояват да бъде внесена поправка в закона с име „Поправката на Одри“. Одри Паркър е жена от Халифакс, която била в същата ситуация като Лейла Бел – трябвало да умре преди да й е дошло времето от страх, че когато това се случи, тя няма да може да даде информирано съгласие заради нелечимия си рак.
Откакто законът в Канада е в сила от юни 2016 г., повече от 13 хил. души са избрали да умрат с помощта на лекар или медицинска сестра. Броят на тези, които са дали първо съгласие, но не и второ заради влошено здравно състояние, обаче, не е ясен. Тези хора продължават да страдат.
Лейла Бел взима решение да умре с достойнство и кандидатства за програмата преди да й е дошло времето. Тя е одобрена, след което казва на семейството си – деца, внуци и правнуци.
Жената избира датата на смъртта си – края на август 2019 г.
Преди да почине, обаче, тя организира заснемане на историята си, което заплаща със собствени средства, като пример защо законът в Канада трябва да бъде променен.
Четири дни преди да почине, Бел организира голямо парти с всичките си приятели. Вечерта преди да почине, тя събира семейството си на голяма вечеря.
Лейла Бел умира на 28 август 2019 г., заобиоколена от семейство и близки.
