На 24 март преди 139 години д-р Роберт Кох публично представя пред Берлинското физиологично дружество своята забележителна лекция "За туберкулозата", в която той споменава за първи път пред света кой е причинителят на туберкулозата.

За това си епохално откритие великият учен получава Нобелова награда през 1905 г. В статията си "Етиология на туберкулозата" той отбелязва: "Ако значимостта на едно заболяване се измерва със смъртта, предизвикана от него, то туберкулозата трябва да бъде разглеждана, като най-значимата болест в сравнение с останалите особено опасни заболявания като чумата и холерата. Статистиката сочи, че 1/7 от цялото човечество е загинало от туберкулоза".

Истории зад датата: 23 март – как се ражда думата „ОК“

Днес, благодарение на усилията на Кох и създателите на БЦЖ ваксината, заболяването е далеч по-овладяно, но все така опасно за хората с белодробни проблеми.

Раждането на една легенда

На 24 март 1874 г. се ражда Ерих Вайс. Едва ли това име нещо ще ви подскаже, но когато чуете псевдонима му - Хари Худини, веднага ще се сетите за кого става дума. Свидетелски разкази са запазили мълвата, че фокуси започва да прави още докато е на 10 години.

Още от самото начало на кариерата си удивява всички зрители с майсторското си освобождаване от белезници и усмирителни ризи, както и с демонстрацията на различни ефектни трикове. Самият той си спомня, че онова, което го подтиква към изкуството на илюзионистите, е голямата му любов към сладките неща.

Българският Худини развърза усмирителна риза във въздуха

Баща му бил скъперник и имал навика да заключва шкафовете у дома им, в които се съхранявали най-различни сладки вкусотии. Худини се научава още от детските си години да отключва различни ключалки и катинари.

Какво точно му е помагало да се измъкне от усмирителните ризи не е много ясно. Знае се, че в Канзас Сити Худини се освобождава от усмирителна риза, като при това е закачен да виси на 9 метра над земята пред сградата на местната поща. След две минути и половина интензивни извивания фокусникът успява да накара здравата брезентова "опаковка" да се смъкне от тялото му.

Талантът му го прави прочут. Става приятел дори с президента Теодор Рузвелт. През последните години от живота си пише много книги, в които разкрива част от фокусите си, но най-вече яростно критикува шарлатаните, които твърдят, че за илюзиите им помагат свръхестествени сили.

Умира на 52 години по нелеп начин - от перитонит, след като няколко дни по-рано е поел с коремните си мускули удари от университетски боксьор.