Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява идеалния воин, покровител на войската, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята и в този образ е застъпен в иконографията - светецът пронизващ ламя със своето копие, възседнал бял кон. Заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и Българската армия.
Иначе началото на армейското честване започва малко след Освобождението - 1880 г., когато княз Александър Батенберг учредява официално празника и военния орден "За храброст". Празникът не спира по време на Балканските и Първата световна война, когато в тила на военните действия се отслужват панихиди за падналите в боя.
Деветосептемврийският преврат води до драстични промени в страната, включително в прекратяване на честванията. Датата 6 май в социалистическа България се отбелязва като ден на животновъда и овчаря. И така до промените и 1989 г., когато се възражда десетилетната традиция за прослава на българския военен дух.
И една литературна творба с историческа стойност. Преди 81 години на 6 май американският писател и драматург Джон Стайнбек получава "Пулицър" за своята новела "Гроздовете на гнева". Когато е издадена през 1939 г., книгата е набедена за скандална и шокираща. Засегнати фермери от Калифорния обявяват романа за "купчина лъжи" и "комунистическа пропаганда".
Стайнбек получава смъртни заплахи и ФБР го поставя под наблюдение. За кратко книгата е забранена в СССР от Йосиф Сталин, защото компартията не харесала идеята, че дори най-мизерстващите американци могат да си позволят лека кола. Година след полемиките Стайнбек получава най-престижната американска награда за литература, а през 62-ра е отличен с Нобел.
