Във времена на социална изолация заради пандемията от новия коронавирус, Ladyzone.bg стартира поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български артисти - писатели, поети, музиканти, режисьори и актьори, които представят любимите си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслади - не само по време на самоизолацията вкъщи, но и винаги да намира вдъхновение в тях.

Новият гост в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е българската актриса Ирмена Чичикова, която през последните години участва в доста качествени филми за родната кино действителност - "Виктория", "Аз съм ти", "Адриана", "Вездесъщият", "8 минути и 19 секунди", "Доза щастие", както и "Не ме докосвай" на румънската режисьорка Адина Питилие, спечелил награда "Златна мечка" на кинофестивала Берлинале 2018.

"Не ме докосвай" с Ирмена Чичикова спечели "Златната мечка" на Берлинале

Гледайте филма на румънската режисьорка Адина Пинтилие по време на София Филм Фест

Днес разговаряме с Ирмена Чичикова за любимите филми, които не спират да я вълнуват през годините.

Снимка: Георги Вачев

В киното има нещо непреходно - неговата магия.

Силата му да разпалва човешката страст, да образува трепети по цялото ни тяло, да освобождава вълненията ни и да дава воля на сълзите ни. Колко често се припознаваме в героите от екрана или ни се иска да бъдем като тях… влюбваме се в едни и ненавиждаме други.

И именно във времена като тези, с които всички дружно се справяме (или се борим), киното ни подава ръка и ни води безусловно по своите пътеки, давайки ни утеха, удоволствие, сърдечен трепет.

Избрах да споделя с вас една малка част от тези, които обичам и към които винаги се връщам. Повечето са адаптации на книги и, разбира се, са класики. Трудно е да обхванеш в списък едно толкова витално и непрестанно обогатяващо се изкуство. Затова заложих на онези, които мога да гледам винаги, които считам за мои вдъхновители, приятели, на които да облегна глава и с които да поплача или да се посмея. Кинообрази, за които да помечтая в дни, в които мечтите са истински важни.

"Римска ваканция" (Roman Holiday), Уилям Уайлър, 1953

Съвършената Одри Хепбърн, която обожавам в една от най-нежните ѝ роли. Поетично обръщение в любов към Рим и неговата градска магия. Филм, посветен на щастието от това да живееш тук и сега и да се наслаждаваш на миговете, които животът ти подарява.

Ирмена Чичикова: „Не ме докосвай” е много поетичен, човек трябва да погледне отвъд смущаващите кадри

Няма никакъв хардкор във филма, той се опитва да предизвика размисъл в публиката, категорична е актрисата

"Ромео и Жулиета" (Romeo + Juliet), Баз Лурман, 1996

Ако има филм, в който съм била влюбена в Леонардо ди Каприо, то това е тази версия на Ромео и Жулиета. От визията му, сякаш извадена от клип на MTV, до саундтрака и модерния подход към Шекспировите думи, за мен този филм си остава класика и до днес.

"Затъмнението" (L’Eclisse), Микеланджело Антониони, 1962

Третият филм от трилогията на Антониони, посветена на отчуждението, неспокойствието, човешките взаимоотношения. Филм, който те поглъща, тревожен, поетичен, обречен на гибел. И Моника Вити, абсолютно съвършена, безмълвна като сфинкс, недостъпна като богиня. И тези финални няколко минути. Истински шедьовър.

Ирмена Чичикова: Голотата в "Не ме докосвай" действа освобождаващо и психотерапевтично

Интервю с българската актриса за филма, който спечели награда "Златна мечка" на кинофестивала Берлинале

"Токийска история" (Tokyo Story), Ясуджиро Озу, 1953

В японското кино има едно особено вълшебство, към което съм пристрастена. В тази, на пръв поглед простичка история, се крие такава сила, толкова истинност и неподправена, не-сълзлива меланхолия, че не може да те остави равнодушен. А лицето на звездата на японското кино Сецуко Хара е едно от най-красивите и одухотворени лица в киното.

"Кланът Тененбаум" (The Royal Tenenbaums), Уес Андерсън, 2001

Уес Андерсън е моят идол. Няма негов филм, който да не съм гледала по няколко пъти, обожавам героите му, стилистиката му, способността му да създава магически светове и да вълнува без да проповядва. Има толкова много остроумие, несподелена любов, тъга и хумор в този филм, истински визуален празник за окото.

"Магнолия" (Magnolia), Пол Томас Андерсън, 1999

Епичен филм, който те отвява. Актьорските изпълнения, преплетените истории и усещането за съдбовност, по-голяма от нас, хората, което те хваща за гърлото и не те пуска през целия филм, дъждът от жаби…

"Омагьосан ден" (Groundhog Day), Харолд Реймис, 1993

Колко по-перфектна може да бъде една комедия? Колко по-невероятен може да бъде Бил Мъри? Не знам дали някога ще ми омръзне този филм. Завиждам на всеки (ако има все още такъв зрител), който ще го гледа за пръв път.

Ирмена Чичикова: Любовта винаги е най-силното ми вдъхновение

Интервю с актрисата от филма "Виктория"

"В настроение за любов" (In the Mood for Love), Уонг Карвай, 2000

Филм-поема. Чувствен, опустошителен, загадъчен. Обречеността и красотата на влюбването, самотата на нереализираните чувства и тяхната мистериозна сила, която дълго остава в съзнанието ни. И музиката на Шигеру Умебаяши, която бавно се разлива от екрана, заедно със стъпките на Маги Чунг.

"Хапки от реалността" (Reality Bites), Бен Стилър, 1994

Един от най-любимите ми филми с една от най-любимите ми актриси, завинаги. Филм-култ не само за моите тийнеджърски години, но и за цяло едно поколение. Уинона Райдър в най-блестящата ѝ форма, младият Итън Хоук, саундтрак, вълнуващ и досега. И тази сцена в супермаркета!

КулинАРТно с Джузепе Ломушо: Любовният десерт на Ирмена Чичикова

Шеф Джузепе Ломушо приготвя любимия десерт на актрисата от филма „Виктория”

"Лунатици" (Moonstruck), Норман Джуисън, 1987

Разкошен е може би най-точната дума, с която бих определила този филм. Романтична комедия, устояла на времето, която носи не само разтуха, но и утеха във времена като тези. Шер е просто фантастична, а актьорската игра на Никълъс Кейдж е като торпедо.

Ирмена Чичикова: „Не ме докосвай” беше пътешествие и приключение

Копродукцията с българско участие взе голямата награда на фестивала "Берлинале"

"Криле на желанието" (Wings of Desire), Вим Вендерс, 1987

Безсмъртната творба на Вим Вендерс, която ни повежда за ръка из все още разделения Берлин, шепне в ушите ни, стене в душите ни, трепти в черно-бяло, прави всеки един от нас безмълвен наблюдател и ни влюбва в любовта отново и отново.

"Английският пациент" (The English Patient), Антъни Мингела, 1996

Както романа, по който е създаден, така и филмът е красив, сърцераздирателен, безутешен.

Вижте останалите любими филми на Ирмена Чичикова в Ladyzone.bg.