Детските приказки започват с „Имало едно време …” и винаги следва нещо вълшебно, нещо красиво. Ако трябва обаче да излезем от приказките и да влезем в реалния живот и по-скоро в българското минало, този израз би звучал така: „Имало една война”.  Точно това име дава Анри Кулев на новия си филм, с който печели наградата „Съживено наследство”.

В българската история има много тежки съдби, много смърт, много лични загуби, но и лични битки и национални победи. В „Имало една война“ историческото е декор, на фона на който се разгръща общочовешкият сюжет: „Това е един много сложен исторически филм, бих го нарекъл. И същевременно говори за едни простички неща, за нормалния човешки всекидневния героизъм (…) За нас беше важна общата атмосфера, поведението на героите в една така ситуация, защото това е един общочовешки филм и поведението на тези хора през онова време, на тези тичащи войници от едната до другата граница, е най-важното нещо“.

Войната вътре в нас

Една майка губи детето си, но преодолява своята мъка и тръгва към фронта, за да каже на мъжа си какво не е могла да опази, носеща още едно дете в утробата си. По пътя среща различни хора, всеки тръгнал със свой мотив към войната – дълг към България, бизнес план, страх, намиране на препитание.

Филмът се отличава с това, че в лентата екипът е успял да въплъти персонажите на Ганьо Сомов, Андрешко, хъша от „Немили-недраги”, който с огромно желание и чест ще умре за България. 

Сръбско-българската война се води на фона на личните битки на всеки един от героите. Филмът не е исторически или документален. Той не цели да разкаже събитията и тяхната историческа достоверност, макар че доста от сцените са такива, посочва пред bTV Кулев. Мисията на „Имало една война” е да покаже „пътя към войната“ и историите на хората, които са решили да тръгнат по него, подчертава режисьорът.

Само 21 дни снимки

Събитието е познато в историята и като „войната на капитаните срещу генералите“. Една от най-въздействащите сцени е още в началото и представя как 40-хилядната българска армия осъществява безпрецедентен и привидно невъзможен марш маньовър – 300 км, изминати пеш само за два дни.

Подобен „невъзможен“ подвиг има и на снимачната площадка – игралният филм е заснет само за 21 дни. Този срок в повечето случаи граничи с прекалена амбиция или провал.

Как се прави кино за 3 седмици? „Ще ви кажа веднага как – невъзможно. Другият отговор е рутинно. Ако човек няма зад гърба си огромния опит през годините е изключително сложно да се справи на терен. Разбира се, това е много самонадеяно изказване, защото там стои един втори режисьор, който беше прекрасен в нашия филм“, отговаря проф. Кулев.

Той е категоричен: „Киното не е индивидуално изкуство. Зад този филм не стои Анри, а стоят поне 200 човека екип“ и е допълва – „Имало една война“ нямаше да се случи без текста на Влади Киров и най-достойното място на статуетката е в къщата на починалия междувременно сценарист.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!