Израснал в бедните квартали на Детройт, Екзибит има трудно детство, мести се няколко пъти, забърква се в неприятности като почти всяко хлапе от гетото, стига и до поправителен дом. Но музиката е с него през всички трудности.
Започва да рапира от много малък, но успехът за него идва чак през 1999 г., когато Доктор Дре му подава ръка и му предлага да участва в песен от албум на Снууп Дог, а после и в песни от собствения си албум.
През 2000 г. Екзибит, Д-р Дре, Снууп Дог, Еминем, Айс Кюб и други обикалят Щатите в рамките на турнето "Up In Smoke Tour". Дре продуцира третия и засега най-успешен албум на Екзибит – Restless, който добива платинен статус.
- Кога разбра, че всъщност си важен в хип-хоп музиката? Че си известен?
Мисля, че когато ме поканиха в "Up In Smoke Tour". Когато Доктор Дре ме покани в неговия албум и хората започнаха да ме разпознават - мен и музиката ми. Това беше част от процеса. Но първата ми песен "Папараци" стана златна в Германия, така че хората ме наблюдаваха от самото начало.
- Спомена Доктор Дре, кой е най-добрия съвет, който той ти даде?
Мисля, че първото нещо, на което ме научи е, че егото не е твой приятел….Нещо друго, което ми каза също така, беше, че всичко, което правя извън студиото, трябва да е толкова добро, колкото песните, които записвам във студиото. Може да правиш най-големите хитове, но ако се държиш като задник на улицата, тогава нищо няма смисъл.
- Значи е важно и да си добър човек?
Абсолютно.
- Още ли сте приятели?
Абсолютно. Много сме близки, семействата ни са заедно непрекъснато. Той е не само мой ментор, но и приятел и брат.
- Какъв човек е той?
Доктор Дре е човек на принципите. Мъж на честта. И ще бъдете изненадани, но е много земен.
- Мечтаеше ли си за всичко това като дете?
Нямах представа.Обичах хип-хопа, той много повлия на моето детство, но не предполагах, че е опция за мен, исках да стана архитект.
- Наистина?
Да. В някакъв смисъл все пак съм архитект, строя, но през музиката.
- Строиш светове.
Строя реалности. За да правя музиката, която искам, трябва да има посока. Трябва да има уязвимост. Не всеки печели непрекъснато и не всеки губи непрекъснато. Мисля, че когато събереш победите и загубите си и ги разкажеш, много хора се свързват с тях. Не всичко е било лесно в живота ми, но съм тук и съм жив и ако успея да предам това съобщение на хората, значи те ще го почувстват. Хората искат да имат лесен достъп до теб чрез телефоните си, чрез музиката, така че колкото по-истински си, толкова повече хората те чувстват близък до тях.
- Музиката ли е единственият шанс за едно хлапе да избяга от гетото?
Не. Мисля, че това е погрешно схващане, че единственият изход са сектор "Забавление" или да станеш спортист. Аз познавам хора от квартала, които станаха адвокати, лекари, банкери. За мен да, това беше начинът, защото виждах как приятелите ми се самоунищожават, влизат в затвора за убийство или продават наркотици, те смятаха, че това е единственият начин да оцелеят. Музиката за мен стана терапия. Чрез нея удрях, крещях, бях яростен, щастлив, така изразявах емоциите си.
- Харесваш ли съвременния хип-хоп?
Не ме тревожи днешният хип-хоп, не бих го критикувал, просто харесвам това, което харесвам и фактъ, че тази музика е все още тук и расте и се променя, това е прекрасно.
