Група геолози от Украйна, Германия и САЩ са анализирали минералния състав на микроскопични камъни, намерени в района на река Подкаменная Тунгуска, и са стигнали до извода, че те са част от прочутия Тунгуски метеорит - принадлежат към класа на въглеродните хондрити, а не са от комета.

Тунгуската катастрофа е станала преди повече от 100 години в басейна на р. Подкаменная Тунгуска, на територията на Евенкия. Експедицията, достигнала района на катастрофата през 1927 година, е открила повалена гора с площта на съвременна Москва, но на мястото на взрива не е имало следи, нито парчета от космическото тяло. Според мнението на повечето учени тунгуското тяло е било малка комета, която напълно се е изпарила на голяма височина.

Микроскопичните (по-малки от милиметър в диаметър) образци са били открити още през 1978 година от Николай Ковалюх, един от авторите на статията. Резултатите от първия анализ са показали наличие във фрагментите на лонсдейлит - образуващи се при високо налягане форми на въглерода, често свързано с падането на извънземни тела. Авторите на публикацията от 80-те години на миналия век са стигнали до извода, че образците представляват земни тела, модифицирани от взривна вълна.

В новото изследване на същите образци с помощта на съвременни методи като сканираща електронна микроскопия, група геолози, ръководени от Виктор Квасница от Института по геохимия, минералогия и рудообразуване към академията на науките на Украйна, са открили убедителни доказателства за метеоритния характер на катаклизма. Те са се натъкнали на минерали, които са характерни именно за железните метеорити: троилит, таенит и шейберсит.

Австралийският експерт по метеоритите Фил Бленд обаче поставя под съмнение изводите на колегите си. Той привежда два аргумента: първо, в тях е подозрително ниско съдържанието на йридий, а в небесните тела той е в голяма концентрация. Второ, торфът, където са открити парчетата, не е бил датиран от 1908 г. Следователно камъните може да са били намерени на Земята или преди, или след взрива.

Резултатите от изследванията са публикувани в сп. Planetary and Space Science.