Милиони потребители остаряха за секунди с помощта на популярното мобилно приложение FaceApp. Постиженията на изкуствения интелект вече ни позволяват да погледнем в собственото си бъдеще, но експерти виждат и рисковете зад поредната онлайн мания.

Виктор Костадинов, обучител в СофтУни, коментира пред bTV, че това приложение е по-специално с две неща: условията на използване, на които се съгласяваме при инсталацията и неговият произход.

Какво прави приложението?

Приложението е променило снимки на над 80 милиона души от 2017 г. насам. То позволява на потребителите да променят не само възрастта си, но и изражението на лицето, прическата, аксесоарите.

Приложението използва изкуствен интелект, който преобразява лицата ни в почти съвършено нови образи. Те са толкова добри, че трудно бихме ги разпознали като фалшиви, ако не знаем, че това е приложение.

Нова мания: Мобилно приложение показва как ще изглеждаме когато остареем

На пръв поглед - безобидно.

Каква информация се взима от нашите телефони?   

Ако обаче прочетем условията, които приемаме при инсталиране на приложението, може да останем неприятно изненадани.

В тях се твърди, че приложението има достъп само до снимките, които ние сме избрали.  Другото, което програмата използва, е достъп до данни, които могат да идентифицират устройството. Тоест, всеки телефон може да бъде уникално идентифициран, а оттам – и свързан и с човека, на когото принадлежи.

След това при връзка и с други приложения като „Фейсбук” и „Гугъл”, нашият профил се запълва максимално, допълва Виктор. Тоест, става ясно къде се намираме, в колко часа сме там, колко снимки сме изпратили.

Колко дълго приложението задържа тази информация?

Когато използват FaceApp, потребителите трябва да качват снимката си в облака. Това означава, че една снимка може да се използва където и да е в чужбина, включително и Русия, където приложението е създадено, посочва в свой материал "Вашингтон Пост".

Президентът на компанията Ярослав Гончаров обяснява пред американското издание, че някои от въпросните ни снимки трябва да изчезнат от системите на компанията след 48 часа. Какво обаче означава „някои” от тях? Така и не става ясно… или поне ако не сме прочели условията на употреба. Там още се твърди, че приложението изисква „пълен и неотменен достъп до личните снимки и информация” на потребителите.

Виктор разяснява, че именно това разрешение за употреба на данните ни означава, че собственикът на програмата може да прави каквото си поиска: включително да продава, компилира, да дава информация на партньори. Езикът, който се ползва, е доста общ и реално изглежда сякаш ние му даваме право да прави каквото си иска, продължава компютърният специалист.  

Кой има достъп до тази информация?

Приложението е направено от руската компания Wireless Lab, която е базирана в Калифорния. Още през 2016 г. Ярослав Гончаров започва работа по проекта FaceApp. Още през следващата година, когато приложението влиза в употреба за първи път, възникват редица въпроси, засягащи поверителността му.

Възможна причина е, че Гончаров е бил служител на руския информационен гигант „Яндекс”, където също е боравил с лични данни, припомня Виктор. Самият Гончаров е категоричен пред "Пост", че данните не са достояние на руските власти и не се ползват за цели, които са различни от обявените.

FaceApp има партньори, споменати в общите условия, които да помагат за по-високо качество на предлаганата услуга. Повече подробна информация за тези партньори също няма.

Те могат да използват снимките за да тренират свой изкуствен интелект за други цели, споменава Виктор, но и това остават само спекулации. Освен това, партньорите винаги могат да продадат компанията си и тя да стане собственост на нова фирма.

Какво става, когато изтрием приложението?

Вредата вече е сторена, казва Виктор. Когато информацията е качена на облак веднъж, тя няма как да бъде изтрита. Може да се изпрати молба до компанията данните да бъдат изтрити, но отново потребителят няма как да получи уверение в това - а и самата процедура в момента не е особено интуитивна.

Състаряващото мобилно приложение може да бъде разследвано от ФБР

Спекулира се, че подобни приложения могат да се превърнат дори в заплаха за националната сигурност. Т.нар Dееp Fake е техника на заблуждение, базирана на същия принцип като FaceApp. Тя прави синтез на човешки образ и реч на базата на изкуствен интелект. По този начин може да бъде произведен неистински видеоклип, на който даден човек казва това, което авторите на фалшификацията са решили.

Колкото повече данни за лица има на разположение изкуственият интелект, толкова по-добре ще се справя в това да „слага думи в устата” на известни личности и обикновени потребители. Изображенията обаче са поне толкова важни, колкото предпочитанията, слабостите и емоциите, които ние лекомислено разкриваме чрез онлайн тестове и „забавни” приложения”.

„Фейсбук” може да получи рекордна глоба от 5 млрд. долара

Само миналата година данните на над 87 милиона потребители във „Фейсбук” бяха източени по подобен начин.

Социалната мрежа се готви и за многомилиардна глоба заради случая „Кеймбридж Аналитика”, в който киберексперти и пропагандисти обединиха усилията си и с данни за милиони онлайн потребители обърнаха хода на ключови предизборни кампании във Великобритания и САЩ.

Дали симпатичното приложение за снимки с бръчки ще се окаже прелюдия към следващия подобен скандал, предстои да разберем.