За едва прохождащата група "Еванесенс" две награди "Грами" в една година са шок. Така ги определя вокалистката Ейми Лий, която през 2004 г. е само на 21 години. Първият албум на групата "Fallen" става мултиплатинен и от него се продават 17 милиона копия в цял свят. Това прави групата световноизвестна. Големият пробив е "Bring me to life" - песента проправя пътя на групата, която вокалистката Ейми заедно с музиканта Бен Мууди създават като деца. Казва, че първо ги събрала музиката, после станали и гаджета. Заедно постигат световната слава, но след това се разделят.

"Бях малка, може би на 13 и свирех с почти всеки, който можеше да свири на китара. И аз исках да свиря на китара, но някак си всички бяха много по-добри от мен и си казах - май е по-добре да си свиря на пианото и да пея, защото с това изпъквам пред другите. Свирех с децата от квартала, от училище. После се закачихме се с Бен – музикантът, с когото сформирахме групата и започнахме да правим музика заедно. И двамата харесвахме хард рок, но и филмова музика и така се роди "Еванесънс", порасна и се промени", разказва Ейми.

- Как ви се отрази славата тогава?

За мен беше трудно. Мога да кажа, че бях интроверт, нямах много приятели, не излизах особено, основно си стоях вкъщи и правех музика сама. Обичам да бъда сама. Но беше голям шок непрекъснато да си пред камера и да те съдят. Няма начин всеки да те харесва. Бях на 21 тогава и ми беше много трудно. Току-що завършила училище бях свикнала да гледам на себе си в преценката на другите. Отне ми време да разделя себе си от образа, който другите ми лепваха и да бъда силна. Да правя това, което искам без да ми пука за мнението на околните.

Написах "Bring me to life" в момент, в който се намирах във връзка, в която бях подложена на насилие от много време. Аз, двама приятели и въпросното гадже седнахме на една маса в пицария. И приятелят на единия приятел – много мил мъж – останахме сами за няколко секунди, а едва се познавахме. Седнахме да изчакаме другите, които паркираха отвън, а той ме погледна право в очите и ме попита: "Е, ти щастлива ли си?" И сякаш ме съблече насред улица. Гардът ми падна, опитах се да не заплача и започнах да бърборя: "Да, супер, нали знаеш много работа, албумът и така нататък". Но после не можех да спра да мисля за това как е видял в очите ми истинското ми аз. Тогава седнах и написах тази песен. А този мъж сега е мой съпруг. Е, не стана веднага, а години по-късно, но този момент го предрече.

- Какъв мъж е той?

- Страхотен мъж и невероятен баща. По професия е психотерапевт.

- Значи е много добър в работата си!

- Да, да, така е.

Днес, 16 години по-късно, Ейми казва, че наистина е щастлива. Макар и групата да се е променила и няколко от членовете й, включително Бен Мууди, да не са част от нея, те продължават да правят музика и да пътуват на турнета в Америка и Европа.

- Кой запали пламъка на музиката във Вас? Баща Ви ли?

- Баща ми определено беше част от това, той е диджей, любител на музиката и музикант. Свири на барабани, китара и има прекрасен глас. Така че вкъщи непрекъснато имаше музика. Ние сме голямо семейство и всички растяхме, учейки различен инструмент, свирехме заедно. Но огънят в мен пламна, когато бях на 8 години и гледах филма "Амадеус" за Моцарт и просто исках да съм него. Исках да съм гениален композитор. Е, не можеш да се научиш на гениалност, но исках да правя легендарна музика. Тогава се измолих на родителите ми за уроци по пиано и това беше моментът, в който реших, че искам да съм музикант цял живот.

- Кога един музикант, спечелил две награди "Грами", си казва: "Е, това беше достатъчно. Щастлив съм с това, което постигнах". Има ли такъв момент изобщо?

- Зависи от това как разбираш успеха. Да получиш "Грами" е невероятно, но и без "Грами" мисля, че сме постигнали много. Не знам дали изобщо някога ще ми бъде достатъчно всичко това. Вече имам бебе, той е на 5. Отдавна не е бебе (смее се), но си спомням, че исках да постигна много преди това да ми се случи, защото не бях сигурна дали ще мога да правя музика по същия начин и след като стана майка. Исках да бъда страхотна майка, това да ми е приоритет. Но всъщност това ме вдъхнови. Имах толкова много нови емоции и чувства, които да споделя. Така че е прекрасно да добавяш нови глави в живота си и да намираш нови причини да бъдеш креативен и вдъхновен.