На 12 април актрисата Ева Тепавичарова празнува рожден ден. Тя има любящо отношение не само към своите момчета – Борил и Самуил, към съпруга си – тенора Георги Петров, близките си и приятелите, но и към децата от Театралното студио „Кактус”. Пред Ladyzone.bg актрисата разказва за егото, за пътя и късмета да бъдеш в класа на проф. Азарян, за радостта от професията, за пролетта и другите сезони, за любовта, за Великден и козунаците, за смисъла да имаш приятели и вярата, че ще успееш да продължиш.
Ева, как се чувствате ден преди рождения Ви ден?
Нямах намерение да празнувам - всеки се пази днес, внимава, особено аз с моята професия, защото съм много отговорна за здравето на колегите и за моето, и избягвам контакти. Но с моите приятели организирахме празненство, което ще е на открито. Ако те не са до мен, някак по-лежерно и минорно щеше да премине рождения ми ден. Дадох си сметка колко са важни приятелите и какво изключително богатство са за всеки човек! А сега съм в приповдигнато настроение, очаквайки срещата си с тях.
Харесвате ли пролетта, казват, че човек обича сезона, в който е роден?
Аз, като че ли не влизам в тази категория... По-скоро обичам лятото и зимата, защото са много категорични сезони. А пролетта и есента са преходни и рождения си ден възприемам точно като стъпка към нещо ново, което предстои. Пролетта е много красива, но изключително бурна и богата на вълнения, които понякога може и да са на обратната страна на монетата. И есента е брилянтно красива със своите багри, но носи и една меланхолия. Категорично - лятото е моето време (смее се, б. а.)! Морето съм го планирала вече – за първи път планирам. Морето е живителната ми сила и нямам търпение да отида! „Морето! Най-голямото събитие!” – както казва Христо Фотев. То наистина е събитие в живота на човек. И тази безкрайност, да отидеш и да гледаш към хоризонта е толкова зареждащо и положително. Изобщо не разбирам хората, които казват, че не обичат морето. Да, много е хубава планината, но там няма море (смее се, б.а.)! Простор, гледаш в далечината и все баири, и знаеш, че там някъде зад тях е морето!
Какво провокира мечтата ви да сте на сцена, която върви още от детските ви години, нали? Майка ви е лекар...
Да, така е! Знам ли от какво – от някаква природа вътре в мен, от суета... Моято баба ме беше научила да казвам много стихотворения и чаках с нетърпение да дойдат гости, за да мога да се изявя, да покажа какво знам и то да има смисъл, като развълнувам хората и те да ми ръкопляскат (смее се, б. а.). И в този смисъл клишето – „от дете искам да бъда актриса”, е много вярно за мен. Усещам това със сърцето си! Разбира се, с течение на времето е имало много труд, за да мога да укротя егото, което е мащабно. Актьорът трябва да може да го възпита, подреди, укроти и същевременно да не го укротяваш много (смее се, б. а.), защото все пак ти е нужно. Трябва, доколкото ти позволяват силите, да вървиш по пътя си.
В едно интервю казвате, че думите на Крикор Азарян са печат върху вас...
Да... всеки път се вълнувам, като говоря за него! Като че ли нямаше празен час с него, винаги излизахме променени, научили нещо ново за актьорството, за себе си. Както споменах за тежкия си период, когато не работех и бях отчаяна, тогава думите на професор Азарян ми стояха точно като печат: „Никога не забравяйте, че носите маршалски жезъл в раниците си!” Тоест – никога не забравяйте кои сте, за какво сте предназначени, какво имате да вършите тук, на тази Земя. Ето, това са много силни печати в живота, които ти дават пътя, посоката в живота и кръгозор. Да ти е сложил печат Азарян, означава да ти е вдъхнал вяра!
Цялото интервю четете в Ladyzone.bg
