На 21 януари отличеният с "Оскар" режисьор, визионер и майстор на страховити приказни истории Гийермо дел Торо ("Хелбой", "Формата на водата") пристъпва извън утвърдените пътища в кариерата си, навлизайки в нови и неизследвани творчески територии - "Улицата на кошмарите", в който участват Брадли Купър, Кейт Бланшет, Руни Мара, Тони Колет, Уилям Дефо, Ричард Дженкинс и Рон Пърлман.

Но не очаквайте ужасяващи чудовища и фантастични създания в лентата - действието се развива в реалността, а единствените чудовища тук са хората - борещите се за оцеляване и по-добър живот, често имат подтик да съсипят тези, които смятат за по-големи късметлии. Ето какво още споделя самият Гийермо дел Торо за "Улицата на кошмарите" - в интервю, ексклузивно предоставено на Ladyzone.bg от "Форум Филм България".

Рон Пърлман играе Бруно в "Улицата на кошмарите". Той е основоположникът на тази адаптация преди около 30 години. Как се случиха тези първи стъпки?

Рон и аз разговаряхме, докато правихме "Кронос". Бях в къщата му и гледахме "Gunga Din" и след това "Elmer Gantry". Той каза: "Знаеш ли, има филм, наречен "Улицата на кошмарите" с Тайрън Пауър и бих искал да го пресъздам". Отидох да взема книгата, написана от Уилям Линдзи Грешам. Но как да получим правата? Отидохме при тогавашния ни мениджър и разбрахме, че филмът не само че е заглавие на Fox, което прави невъзможно купуването на правата, но и че е филм, който много ревниво се пази от римейкове във Fox. Тайрън Пауър го направи с такава страст, а Занук го пусна с голямо безразличие. Той сякаш беше по-заинтересован да запази имиджа на Тайрън Пауър като "добро момче", герой, идол. Филмът изглеждаше като черна овца във филмографията му и затова нямаше интерес да му прави римейк. И така, ние просто го забравихме. Tогава Ким Морган и аз обсъждахме да напишем нещо заедно и си помислих: "Добре, сега сме в "Туентиът Сенчъри Фокс" - както се казваше тогава - и току-що бяхме заснели "Формата на водата" за Fox Searchlight.

Какво имаше в книгата, което не присъстваше във филма на Тайрън Пауър? Какво Ви нашепна, че трябва да се върнете към книгата?

За мен оригиналът е едно от най-добрите изпълнения, които Тайрън Пауър някога е правил. За мен книгата нямаше значение. Дори няма да се опитвам да разгадая какво е било да работиш по Кодекса на Хейс и силните морални ограничения, според които е трябвало да се снимат филмите. Все пак поисках да се върна към оригиналния източник, за да опитам да възстановя някои елементи на книгата от Фройд, Юнг и сюрреализма, като дори в някои случаи да не се придържам изцяло към книгата сама по себе си, а да съм верен на четенето и духът на книгата, който долавях.

До каква степен искахте да избегнете клишетата на жанра ноар в римейк си?

Когато Ким Морган и аз разговаряхме - а Ким до голяма степен е от школата на жанра, казах: "Последното нещо, което искам да направя, е класически ноар", защото според мен романът дойде в един момент, в който вече имаше "The Day of the Locust", "They Shoot Horses, Don’t They?", "Miss Lonelyhearts" и Джеймс М. Кейн като цяло. Представата за ноар като жанр идва по-късно и за мен много хора го правят, като използват венециански щори, вентилатор и федора. Не исках да правя нищо такова. Не исках да имам нито саксофон, нито глас зад кадър. Ноарът е жанр, който е силно повлиян от ужасите и немския експресионизъм. Но също така описва и падение, трагедия. И е неумолим, но не от силата на съдбата или волята на боговете, а от погрешните човешки решения. Съдбата на героя е в собствените му ръце. Това е филм за човек, който си мисли, че води, но всъщност следва. Всички жени го изпреварват емоционално и интелектуално и в много отношения филмът е разказан от гледната точка на злодея. Стантън е този с най-малкото морални принципи.

Това е често срещана тема във Вашата работа. Кой е истинското чудовище? Обикновено не е някой от истинските чудовища или откачалките.

Да. По някакъв начин следването на антигероя при мен беше първо и беше интересно да го направя, защото исках да го разбера. Това не е филм за герой, който не обичам. Обичам Стантън, дори го разбирам - той е герой, воден от страха... Но взема всички грешни избори.

Първоначално сте искали да направите "Формата на водата" черно-бял. Имайки предвид, че сте бягали от клишето с "Улицата на кошмарите", винаги ли сте възнамерявали този филм да бъде цветен?

Не мислех да снимам черно-бяло "Улицата на кошмарите". Исках да съм арт режисьор на филма и да го осветя като черно-бял. За "Формата на водата" го исках, но за "Улицата на кошмарите" винаги съм искал цветът да бъде част от разказа. Това е черно-бял филм, който е заснет в цвят. Искахме да го режисираме за черно-бял и в крайна сметка има черно-бяла версия на филма, която е удивително красива. Докато снимахме филма, гледах ежедневно заснетото на компютъра си и включвах черно-белия филтър. Казвах си: "Боже, този филм е красив и в цвят, и в черно-бяло. Какво да направя?" Мисля, че хубавото беше, че решихме да направим и двете. Решихме да направим филм, който да работи и в двете измерения, ако е нужно.

Вижте цялото интервю с Гийермо дел Торо в Ladyzone.bg.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!