На 83 можеш да излъчваш младост, да си свеж като тийнейджър, да умееш едновременно да палиш и галиш публиката – с кристално чистия си глас и дори да флиртуваш с нея...
Том Джоунс акостира в София за трети път, като концертът на 19 юни в зала 1 на НДК беше много по-добър от първия през 2011 г. и несравним с гостуването му през 2013-а.
Половин век след апогея си, България намери място в турне на легендарния изпълнител, и на 18 ноември 2011 г. изпълнената до краен предел зала „Арена Армеец“ видя, че старите лъвове все още могат да „реват“ с пълна сила, а шоуто е гарантирано при наличието на компания от перфектни музиканти и още по-перфектни беквокалистки. Ефектът от „обратната връзка“ дойде само две години по-късно и Том Джоунс отново бе в София, този път – в зала 1 на НДК, но доста по-статичен от „първата“ си среща с българите, почти неразговорлив и сякаш по-изморен...
Десет години по-късно, без да броим междувременното гостуване в Пловдив (2019), Том Джоунс отново бе в София – в прекрасна форма, неузнаваем... И това, което се случи между артиста и неговите почитатели, може да се опише с две думи – перфектна комуникация. Един човек от сцената раздаваше сърцето си чрез гласа си, думите си, жестовете си, енергията си, а едни други 4000 човека отсреща приемаха всичко това и връщаха любовта си към него. И това е усещане за музика, което се помни дълго. Независимо дали харесваш точно тези песни, които, не между другото, се слушат от четири-пет поколения в цял свят.
Събитието бе част от световна обиколка, наречена Ages and Stages, а първата песен бе I'm Growing Old (Остарявам) на Боби Коул – като намигване към годините и нагледен пример, че възрастта е само част от статистиката. Том Джоунс разказа, че преди няколко месеца (отново) се е почувствал млад, когато в САЩ е било честването на 90-годишнината на Уили Нелсън. Той е на 90, а аз – едва на 83, обясни с усмивка изпълнителят на Delilah. Един от най-големите му хитове звуча в интересен съвременен аранжимент с леко етно/танго звучене, с неповторимата атмосфера, която акордеонът създава.
Въобще, целият репертоар от 21 песни бе пречупен през най-доброто от вкуса на новия век. Концептуален концерт с перфектни инструменталисти и запомняща визия от екраните. Когато всичко това минава през живия човешки разказ на сър Джоунс и имената на епохи в музиката като Боб Дилън, Джери Лий Люис, Принс, Дъсти Спрингфийлд, Бърт Бакарак, Елвис Пресли, думите са като малки пламъчета, които още повече разпалват ефекта от музиката.
Дълго, готино, купонджийско – усещане за Том Джоунс. Това беше София на 19 юни вечерта. Заради него – един и единствен, заради онази жилава и неспираща да вибрира плът, дишаща чрез хилядите лица на музиката. И всяко едно от тези лица може да бъде намерено именно в него и в живот, който продължава на сцената повече от шест десетилетия.
