Кубанският казашки хор е основан през 1811 г. в днешния руски град Краснодар. В репертоара на този действащ ансамбъл с 208-годишна история се съхраняват над 4000 казашки, руски и украински песни и танци от различни епохи.
В пълния си блясък от 120 души, легендарната трупа е изнасяла концерти в конгресни зали, на стадиони, дори и в „Ла Скала“ през годините на Желязната завеса. През 1971 г. хорът гостува България, на Международния фолклорен фестивал в Бургас, където представя българска песен „Зелен явор“ и Шопско хоро. Близо половин век по-късно обаче е първото турне на Кубанския казашки хор у нас, и то в пълен състав, в пет поредни дни - София (18 юни), Велико Търново, Варна, Бургас и Пловдив.
Над сто певци, певици, танцьори и музиканти изправиха на крака зала 1 на НДК с прочувствените си изпълнения, железен професионализъм и всеотдайност на сцената.
„Любо братцы, любо", „Ты прости меня, родная“, „Когда мы были на войне“, „Распрегайте, хлопцы, коней“, „Перевоз Дуня“, „Кубан“, „Ой стога“, „Шли два брата“, „Ой я знаю“, „Бандура“ и други емблематични казашки песни се редуваха с виртуозни танци със саби и дайрета, хора и импровизации по традиционни обичаи.
Вълна от смях предизвика необичайния „разговор“ между трима казаци, които се бореха за сърцето на красива девойка. Интересното бе, че думите излизаха от тях под формата на свирене с уста.
Специалният жест към българската публика бяха изпълненията на една от най-популярните ни патриотични песни „Боят настана“ по стиховете на Иван Вазов и на църковното песнопение „Многая лета“. След тях Зала 1 буквално избухна, а отговорът от сцената бе, че концертът може да продължи до сутринта.
Заслужени аплаузи, индиректно, получи и художественият ръководител и главен диригент на хора - народният артист на Русия, Украйна и на още няколко републики - проф. Виктор Захарченко. Той е на тази длъжност от 1974 г., без прекъсване. Под негово ръководство се внасят повече автентични фолклорни елементи. Самият той взима активно участие в изучаването на казашката култура и събирането на народни песни и стихове.
По време на неговия период хорът получава и най-големите си признания и почетното звание „Академичен“. По случай 200-годишния юбилей е наименуван астероидът „Кубанхория“.
