Ще пренесем духа на фестивала "Гластънбъри" в София. Така Ед Симънс от емблематичното британско електронно дуо The Chemical Brothers определи предстоящия им първи концерт в България.
Авторите на bTV Новините София Крачанова и Явор Михайлов разговаряха с Ед Симънс точно една седмица преди концерта им у нас. За очакванията на българската публика, носталгията по 90-те и какво е да свириш на "Гластънбъри" общо 10 пъти в кариерата си - прочетете в интервюто.
Това ще бъде първият ви концерт в България. Как се чувствате? Знаете ли нещо за българската сцена и публика?
Вълнуваме се. Винаги е много хубаво да свириш на ново място. Обичаме да пътуваме, да разглеждаме, тъй че – кой знае! Мистерията на непознатото!
Партньорката ми е живяла в България и няма търпение да се върне и да види какво е сега.
Имате една от най-разнообразните музикални публики. Фенове на метъл музиката, на хип-хоп, на електронната музика се събират заедно и слушат The Chemical Brothers. Защо мислите, че се получава така?
Музиката ни е повлияна от много неща, тя не е чиста денс музика. Напомня на хората за неща, които харесват, а и ние никога не сме били пуристи.
По-ранните ни неща имаха рок звучене и бяха сурови, но може би това, което наистина достига до повече хора, са чувствата, които изразяваме.
В основата на всяка музика са неща като свободата, да почувстваме нещо ново дълбоко в нас, което да излезе на повърхността и да бъде изразено. Във всички музикални стилове, които изредихте, именно това харесват хората. Това е един вид бягство. Целта е да се издигнеш над всичко. Може би именно заради това се вписваме в картинката.
Концертите ви са изключително интегриран микс от звук и визуализации. Как работите с Адам Смит и Маркъс Лайъл за шоуто? Всичко ли е предварително уговорено, или можете да импровизирате?
Можем да импровизираме с музиката, но знаем предварително точно кои песни ще свирим, а те правят филмите към тях. Четиримата заедно измисляме визуалната идентичност на някои от парчетата, като целта е да създадем възможно най-натоварващо сетивата преживяване.
Изпращаме им демо записи на музиката, която искаме да изсвирим на живо, а те измислят визията към нея. Визуалното винаги е било огромна част от живите ни изпълнения и мисля, че в момента сме на върха по начин на представяне.
Тази година беше невероятна за свирене на живо, това е много забавно музикално шоу. Има различни персонажи, които произлизат от историята на музиката ни. Те предизвикват разнообразни чувства у хората, които понякога вървят заедно с нея, но понякога и срещу нея.
Все пак е отпуснато и определено можем да променим звученето на музиката, но само в тези рамки. Все пак свирим по предварителен сет лист както повечето банди.
Вие сте рекордьори по най-много участия във фестивала “Гластънбъри” – общо 10 пъти от 1995 г. насам. Тази година отново бяхте там. Какво прави този фестивал по-различен от всички останали?
Първия път, когато свирихме на “Гластънбъри”, наистина докоснахме хората. Посетителите обичат доброто парти.
Както казахте и преди, огромно разнообразие от хора слушат музиката ни. Има хипита, които посещават “Гластънбъри” от векове, има младежи, за които да чуят The Chemical Brothers там е като посвещаване в тайнство. Мисля, че успяваме да докоснем духа на “Гластънбъри”. Това е място, което обича музиката, но и място, което обича доброто парти.
Преди в шоуто си имахме един момент с клоуни в мултимедията. Тогава можеше да видиш толкова много хора в публиката с изрисувани като клоуни лица. Невероятно място с невероятен дух! На “Гластънбъри” хората искат да бъдат живи.
Ще донесем малко от “Гластънбъри” и в София след няколко дни.
През последните години наблюдаваме голям бум на електронната музика. Как смятате, че се е променил бизнесът? И също така – какво искате да чувате и виждате повече?
Мисля, че това, което се е променило, е, че денс музиката вече е съвсем популярна музикална форма. Това е музиката, която чувате в магазини и фитнес зали.
Когато започнахме да се занимаваме с това, имахме чувството, че се намираме извън музиката и правим нещо, което дава глас на хората в нощните клубове. Привличаше ни повече денс музиката извън популярното.
Естествено, насладихме се и на големия бум на електронната музика, когато можеше да я чуеш в големи клубове със страхотна звукова система и пред много голяма публика. Но според мен с популяризирането на електронната музика нещо се загуби.
Може би изпълнителите поемат по-малко рискове. Например, ако слушате повече EDM, той звучи много триумфално, но на дансинга музиката може да донесе много и различни други чувства. Музиката може да бъде по-дълбока, по-тъжна, по-ядосваща и дори объркваща.
Може би в момента ни липсва емоционална нотка в електронната музика.
Ако трябва да изберете три песни, които са повлияли на музиката на The Chemical Brothers, кои ще бъдат те?
Първите, за които се сещам:
New Order – Everything’s gone greener
На практика вие сте измислили жанра big beats, който по-късно се превърна в поп музика. Как определяте стила си днес?
Наистина харесваме завладяващи и разбиващи се бийтове. Най-голямото ни вдъхновение винаги е идвало от това, което ние харесваме да слушаме. Много е индивидуално.
Хората могат да ни поставят в много жанрове, но музиката ни е уникална и смятам, че никой друг не може да направи едночасов албум като The Chemical Brothers.
Новият ви албум No Geography е описван от мнозина като “носталгия по 90-те”. Това умишлено търсено внушение ли е?
Не мисля, че искахме целенасочено да се върнем назад. В други интервюта споменахме, че сме използвали техника от това време, но не.
Този албум е обръщане към начина, по който направихме първите си три албума. Има носталгия по времето, в което денс музиката беше общо преживяване.
Смятаме, че албумът е много разведряващ, всъщност, особено във времена, които са трудни – с климатичните промени и Брекзит, който продължава вече три години и е много изтощителен.
Мисля, че денс музиката е сила, която прави добро. Начин хората да се събират на едно място и да бъдат щастливи.
В сравнение с предишния ви албум, този звучи много оптимистично. Оптимист ли сте?
Ами, човек трябва да бъде оптимист. На прага сме да променим изцяло държавата ни, ръководят ни хора, които не изглежда да се справят много добре с работата. Трябва да вярваш в младото поколение – че то ще дойде и ще оправи нещата. Това е надеждата, поне.
Мисля, че виждаме добротата в хората и искаме да дадем саундтрак на този хедонизъм и желание за танцуване, които са избор, достоен за уважение.
През последните години музикалният свят загуби едни от най-иконичните си изпълнители, сред които Кийт Флинт от The Prodigy. Прочетох някъде, че ще бъдем първото поколение без живи легенди. Как смятате, че загубата на такива таланти влияе на музиката и на бизнеса?
Мисля, че е време да се замислим, че понякога тази култура има това влияние. Хората могат да се изправят пред големи пречки в живота си.
Кийт Флинт беше невероятен изпълнител. Той караше хората да си изкарват добре, той им даваше разрешение да експлодират. Бил съм на много концерти на The Prodigy и атмосферата е толкова наситена, невероятно е.
Мисля, че е време да се замислим всъщност какво причинява това на изпълнителите. Не мога да спекулирам с причините, които са го накарали да направи това, което напарви. Много е тъжно, той беше страхотен човек.
Бандите идват и си отиват, винаги е било така. За Кийт ми е много, много тъжно да си мисля, че той е бил тъжен и е бил сам, когато е взел това решение.
Какво могат да очакват почитателите ви в България?
Подготвили сме огромно аудио-визуално преживяване. Опитваме се да разкажем историята на нашата музика. Сглобили сме комбинация от най-големите ни хитове. Целта ни е да направим така, че новата ни музика и старата ни музика да разказват една история.
В основата на всичко обаче е публиката и това какво тя прави с това, което ние й даваме.
Надяваме се да се случи нещо голямо, но не можем да кажем със сигурност какво ще стане преди да е станало.
