Шмекерлъци от тясно регионален характер обединяват двете най-нови постановки в Сатиричния театър – „Енергични хора“ от руския писател Василий Шукшин и „Тъпи ентусиасти“ на Теди Москов и Симон Шварц.
Две „народни“ комедии, в които местните гении в „търговията на дребно“ използват не просто материални блага, но и целия си човешки потенциал, за да укрепят своето съществуване. Цената за постигане на целите няма значение, но се оказва, че и крайният резултат няма значение, защото животът е като спорт в забранена дисциплина.
„Всяко развито общество живее от енергията на енергичните хора“, казва един от героите в „Енергични хора“. И в това не би имало нищо лошо, ако енергичните бяха мнозинство, а енергията им беше употребена за полезни действия.
Героите на Шукшин носят сако и анцуг, не крадат, а импровизират, развиват пиянска самодейност, или с други думи – не съществуват, но са тук. Междувременно, разни умници дърдорят разни дивотии, докато енергичните хора се борят за спокоен живот. „Всички знаят, че аз ще открадна“ е това, което всички знаят и приемат, при положение, че 15 на сто от държавния бюджет е за перо „Кражби“.
„Десертите“ в „Енергични хора“ идват с опит да се вразуми Глупачката, с една Любовница под прикритие и Красива жена с порив към прокурора, която всъщност е „абсолютен дявол“. За повече съспенс, има и опит за убийство, има и опасни обществени поръчки.
„Преди години на тези герои на Шукшин се е гледало с присмех, и сатиричен скалпел ги е разфасовал с жесток упрек: Вижте ги колко са отблъскващи жалки твари, казва режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски. В нашия спектакъл искам на тези енергични хора да погледнем с благодарност и съчувствие, затова че продължават да съществуват“.
Ролите се изпълняват от Борислав Захариев, Веселин Мезеклиев, Елена Атанасова, Иван Хаджиянев, Иво Горчев, Красимир Ранков, Михаил Петров, Михаил Сървански, Петко Венелинов и Стела Ганчева. Сценографията и костюмите са на Чайка Петрушева, а музиката – на Добрин Векилов-Дони. Преводът е на Борис Спиров.
„Българският модел“ събира своите герои в място, наречено Балкан Карашък, и както в добрите стари вицове, то е заселено от различни общности. В случая, това са българин, арменец, евреин и турчин. „Лидерите на всяка една от тези общности сме заразили с комедиен патриотизъм и сме ги вкарали в смешна надпревара помежду си, разказват авторите. Победител ще е този, който направи най-много деца в своя етнос. Но деца не се появяват, макар и кметът да е издал заповед за задължително сношение веднъж седмично. Мъжете са девствени и непохватни, а с жените, останали по тия места, не бихте искали да флиртувате. Как да излезем от тази ситуация?“...
В „Тъпи ентисуасти“ има свещеник, който работи като полицай, но и не само, и той не е арменският поп. Има и още едно интересно решение – единственият храм на това място от 16:00 до 18:00 ч. е отворен като синагога, после е джамия и накрая – църква.
„Господи, колко си глупава!“ е девизът на женския клуб „Грозни и глупави“, който пък търси идеалния мъж в представлението. След това клубът става „Грозни и умни“, после – „Тъпи и нещастни“ и накрая – „Тъпи и щастливи“.
Ще се обади и майчинският инстинкт, а след това – и бащинския. Ще има и една поетеса, която следва сексуалния си инстинкт в Германия. И всичко това ще се стоварва под формата на смешни в своята нелепост ситуации. А цялостната ситуация обобщава един от героите: „Истински ли сме, измислени сме, забравихме какви сме – няма значение“.
Декорите в „Тъпи ентусиасти“ са на Николай Нинов, а костюмите – на Боряна Семерджиева. Музиката е на Антони Дончев. Участват Васил Грънчаров, Димитър Баненкин, Добрина Гецова, Йорданка Стефанова, Кирил Бояджиев, Маргарита Хлебарова, Мирослава Върбанова, Роберт Янакиев, Симеон Гълъбов, Стефания Кочева и Христо Гърбов.
