За Шиниъд О’Конър музиката е терапия, която помага да избяга от бурното си детство. Бунтарският ѝ характер се дължи най-вече на негодуванието срещу насилието, на което е подложена като дете, и на опита ѝ в поправителния дом в Дъблин.
Именно музиката я спасява, разгръщайки творческия ѝ талант, който я превръща в световна музикална звезда, но също така и в бунтар, който никога не иска да бъде поп звезда с имидж, пише Би Би Си.
На 27 юли певицата почина на 56-годишна възраст.
Със своите черти на елф и скинхедски вид тя е една от най-разпознаваемите фигури в поп музиката.
Шиниъд Мари Бернадет О'Конър е родена на 8 декември 1966 г. в заможно предградие в Дъблин. Тя е третото от петте деца на Шон О'Конър и съпругата му Мари. Двойката се омъжва млада и връзката им, често бурна, приключва, когато О'Конър е на 8 години. Брат ѝ, Джоузеф, веднъж описва майка им като дълбоко нещастна и разстроена и склонна към физическо и емоционално насилие над децата си. В крайна сметка О'Конър се премества да живее при баща си, но често бяга от училище, за да краде от магазини.
Тя е настанена в Дъблинския център за обучение "Ан Грианън", който някога е бил една от прочутите перални "Магдалена", първоначално създадени за лишаване от свобода на млади момичета, смятани за разпуснати.
Една от монахините открива, че единственият начин да държи тази непокорна тийнейджърка под контрол е да ѝ купи китара и да ѝ осигури учител по музика. Това щяло да бъде нейното спасение. Доброволец в центъра имал брат, който свирел в ирландската група In Tua Nua. Шиниъд записала една песен с тях, но те сметнали, че е твърде млада, за да стане пълноправен член на бандата.
На 16-годишна възраст баща ѝ я премества в пансион в Уотърфорд, където неин учител забелязва таланта ѝ и ѝ помага да запише демо касета с две свои композиции. Среща се с продуцента и композитор Колм Фарели и заедно с други музиканти създават групата Ton Ton Macoute. Те веднага правят впечатление и когато се преместват в Дъблин, О'Конър напуска училище, за да отиде с тях. В крайна сметка тя се премества в Лондон и си намира опитен мениджър, който преди това е работил за U2.
Винаги бунтарка, тя категорично отхвърля опитите на звукозаписната ѝ компания да промени пънк визията ѝ и да стане по-момичешка.
"Това, което описваха, всъщност бяха техните любовници. Посочих им това, което те не приеха много добре“, казва по-късно О'Конър пред "Дейли Телеграф".
Сълзи във видео
Тя също така се разминава с продуцента, който е привлечен да подготви първия ѝ албум. След дълго убеждаване звукозаписната компания ѝ позволява да го продуцира сама. По това време е бременна в седмия месец от своя барабанист Джон Рейнолдс, за когото се омъжва.
Филмът "Лъвът и кобрата" (1987) се радва на огромен успех. В него звучат типичните за О'Конър хармонии, обединени от характерния ѝ глас. Печели номинация за „Грами“ за най-добро женско рок вокално изпълнение.
Един от синглите - Mandinka, се представя добре в САЩ и е песента, която тя избира да изпее в Late Night with David Letterman - първата ѝ поява в американския телевизионен праймтайм. Тя надгражда с последвалия си албум, отличения с „Грами“ - I Do Not Want What I Haven't Got, който съдържа най-успешния ѝ сингъл - кавър на песента на Принс Nothing Compares 2 U.
За достигането на върха на класациите в Обединеното кралство, Ирландия и САЩ спомага впечатляващият видеоклип, в който в голяма степен лицето ѝ е показано в близък план, докато пее. По време на заснемането на видеоклипа тя плаче, а по-късно споделя, че ѝ е било трудно да изпее песента, защото ѝ е напомняла за загубата на майка ѝ, която е загинала в автомобилна катастрофа през 1985 г.
Папски спор
