Струва си човек да повърви в неприветливото и почти отблъскващо пространство около софийската Сточна гара, за да се озовe в свят на светлина и красота. Буквално и преносно. Три седмици преди Коледа истинското празнично настроение се оказа организираният в галерия „Ъндърграунд" базар за ръчно изработени лампи. Това събитие не бива да се бърка с многобройните handmade фестове, на които, подобно на бит пазар, може да намериш от фиба до слон. 

До „Ъндърграунд" се стига трудно, затова там могат да се озоват само, хора, които знаят какво търсят, и имат отношение към това, което се представя. Организаторът - Миглена Савкова (Меги), за трета поредна година събира задругата на майсторите-лампари, като всеки път представя различни ателиета. Единственото правило е произведенията да са оригинални, а не част от масово производство. 

Затова само там може да се видят лампи от бетон, части от автомобили и велосипеди, тел, стомана, кошнички за печене на сладки... 

Снимка: Даниел Димитров

Най-ценното обаче е, че всяка от тези лампи носи носи душата на своя създател, както и уникална лична история, съчетана с мотивацията да бъдеш творец. А от разказите им разбираш, че зад всеки един продукт стои труден и дълъг път, достоен за уважение. 

„Хората вече започват да се пренасищат от консумация и от еднаквост, и търсят по-уникални неща. Затова и ателиетата започнаха да се профилират в различни теми“, разказва Меги. По думите й идеята на платформата е да свързва ателиетата с бизнеса, както вече се е случило с някои от участниците.

Историите

Александър Дечев от Бургас е инженер е по професия, има автосервиз, но решил, че колите могат да изглеждат и по-малко по-различен начин. Първо направил лампа на приятел, след това превърнал това в своя втора професия. В неговиге лампи могат да се открият разпределителни и колянови валове, цилиндрови глави, бутала, въздушни филтри, съединители, притискателни дискове... Най-интересното е , че никъде няма фарове, нито стопове – твърде прозаични си, казва с усмивка Сашо.

Георги Божинов е от София и има работилница за велосипеди. С лампите започва да се занимава инцидентно. Мотивира се заради събитието в „Ъндърграунд“. Спици, глави, венци, капли и различни комбинации от осветление има в неговите лампи.

Снимка: Даниел Димитров

Лидия Ангелова е от Козлодуй,  занимава се с макраме повече от 30 години. „Това, че живея на Дунава, ми дава възможност да обикалям с километри и да събирам изхвърлени на брега дръвета, разказва тя. Ходя с едно трионче, избирам си корена, режа, гледам корабите... Всичко останало правя къщи, в хола, на земята. Там обработвам дървото – изчиствам, изсушавам, импрегнирам, лакирам“...

Калина Даракчиева е от Велико Търново, учи интериорен дизайн в Нов български университет. Прави лампи, чиято основа е от бетон. „Бетонът и дървото са любимите ми материали“, споделя тя. Моделите й са въпрос на въображение, но преди това прави проучване за съвместимостта на материалите.

Чудомир Драгнев прави светещи скулптури от рециклирани части, на които вдъхва нов живот – куки от стара пишеща машина, части от шевна машина, транзистори, стара кожа...

Лампите на Петя Бочева, преводач по професия, са от ръчна хартия и глина, използва също дърво и полускъпоценни камъни. „Една лампа може да отнеме няколко години, защото едно лято отнема хербаризирането на цветята, следващата година правя хартията, после – глината, и така нататък“, обяснява Петя.

Снимка: Даниел Димитров

От няколко години Теменужка Джиджова има ателие в пловдивския арт квартал „Капана", в което изработва лампи от хартия, които обаче можеш да сбъркаш с дантела или ковано желязо. Джиджи, както й казват всички, използва единствено листове от рекламни брошури, стари документи и всякакъв вид печатни издания, които хората изхвърлят пет минути след като са ги прочели.

Джиджи е сред онези българи, които се гордеят с родното си място, с личния си принос за спечелване на титлата „Европейска столица на културата“ и с това, че е успяла да преобрази живота си и да намери смисъл в създаването на нещо красиво. И тя, както всички майстори-лампари от „Ъндърграунд“, е доказателство, че в България алтернативите за професионално развитие могат да бъдат смислени, вдъхновяващи и успешни.